Моята борба с депресията: Ab initio

“Hi, I’m Vlad. I’m 17 years old and I go to Palatine High School. I’m here for depression, suicidal thoughts, suicidal statements and school refusal. While I’m here, I’m going to cope with my depression and get back to school.“

Ето това повтарях като развален грамофон всеки ден и то повече от веднъж. Тези четири изречения се превърнаха в моето мото, моята мантра.. Когато ме попитаха за какво съм бил приет в ER не знаех какво точно да им кажа. Трудно е да осъзнаеш от какво страдаш, но е още по-трудно да приемеш своето състояние. И до ден днешен си напомням, че моментът, в който си казах “Добре, страдам от депресия. Now what?” бе съдбоносен за мен. Не знам, за мен това самопризнание си остава по-трудно от самата борба. И въпреки всичко, все още не мога да си го обясня. Години наред си живеех съвсем спокойно и се чудех и маех на хората с депресия. За мен тя беше като чума, срещу която аз бях имунизиран и хората умираха един след друг, един след друг. Изчетох какви ли не доклади, книги и брошури, и с времето станах наясно с множеството фактори, които биха могли да отприщят това.. състояние. Знам какви са симптомите, какво да направя ако аз или някой друг страда от депресия, какво точно да кажа, към кого да се допитам за помощ, как да я контролирам.. Всичко. Уви, депресията е емоционално и психическо състояние - не е като шарката, за която по обривите знаеш кога си идва и отива. За нея няма 100% сигурно лечение, дори и да се пребориш веднъж с нея, шансовете да се сблъскаш с депресия през следващите години от живота си са огромни - 70-80%. Едно от нещата, които ми се наложи да запомня по време на моя престой в болницата беше, че само аз мога да си помогна. Това е моята борба - Mein kampf..

Пролог: Omne initium est difficile..

Всичко започна на 20-ти февруари. Нещата в училище не вървяха на добре, чувствах се смазен и някак си отчаян. Ден след ден се чувствах все по-отчаян и объркан. Е, чашата преля през един от онези дни и си дадох сметка, че се нуждая от време. Не отидох на училище на следващия ден. Мислех си, че един ден е напълно достатъчен, за да се сборя с чувствата си, но в края на деня аз бях победеният. Просто не можех да функционирам нормално. Нямах.. воля. Не отидох на учиилще и на следващия ден. И на по-следващия. Естествено, не казах на никого за своето състояние. По онова време бях и болен, изтървах си автобуса неведнъж и в стечение на обстоятелствата бях жерва на поредица от злощастия. И така… повече от две седмици. Явих се веднъж-дваж колкото да не си помислят, че съм гушнал букета и да наваксам с домашната. Фактът, че така и не наваксах е друга история.. И така, тази поредица от злощастия пося семената на първите мисли за самоубийство. Знам, че не съм единственият, поне от статистическа гледна точка. Изведнъж всички мои мечти се стопиха, нищо не бе от значение, за това пък всеки остър и сравнително смъртоносно опасен предмет ме караше да се замисля за своето бъдеще, което бе.. безнадеждно. Веднъж бях много близо, за малко да го сторя. Спомням си бледото, уплашено лице в огледалото, студеният сатър и неподвижната сънна артерия. Спомням си и кошмарите, в които ме смазваше влак…
Така и не опитах да се самоубия. Често си спомням за тези си мисли и ми се иска да избухна в лудешки смях. Е, все още не съм готов да се смея, но се чувствам доста глупаво и съм много благодарен на своята страхливост…

Следва продължение..

Замълчи, сърце…

Преди сърцето ми да преживее две корабокрушения на борда на един и същи кораб се натъкнах на една много красива песен която ме изпълни с много, много меланхолия и болка…

Става въпрос за песента Tais Toi Mon Cœur на френската група Dionysos, за която преди не бях чувал. Песента е част от техния албум La mécanique du cœur, описващ една тъжна, но трогателна история. Когато я чух за пръв път не обърнах внимание на песента като цяло, понеже най-голямо (първоначално) впечатление ми направи клипът, който я придружаваше.
Представям ви Жак - момчето с куковичи часовник вместо сърце..

Личеше си, че хората са се постарали в направата на клипа: множество зъбчати джуджурии и колелца в стил steampunk, очарователни марионетки а ла “The Corpse Bride” (приликите са очебодни) и изобщо все неща, които радват сърцето и душата.. Обожавам клипчето и това е! На второ прослушване ми стана ясно, че текстът е тъжен, но бе на напълно непознат за мен език, което по принцип не ми пречи (Та аз слушам песни на всевъзможни езици!), но в случая песента бе на… френски. А аз, както знаете не съм върл франкофон и толкоз.. но нека не се отклонявам от темата. Много ми харесва струнния инструмент който се чува през цялото време. Не съм сигурен какво е, но със сигурност е нещо доста екзотично (и сигурно нещо, което съм чувал и преди, но не мога да назова) и се слива много поетично с гласа на вокала и Оливиа Руиз. В моменти като този ми се иска да бях взел френски вместо испански за да мога да разбера за какво иде реч в този албум (нищо, че някои песни са на английски). Може би част от чара на песента се крие именно във факта, че не разбирам за какво се пее в нея. Думите ще си останат една неразбираема за мен върволица, а смисълът на песента - сложен механизъм.

Превод… 

In Memoriam, Gary Gygax (1938-2008)

Преди два дена почина Ърнест Гари Гайгакс. За незнаещите, господин Гайгакс бе един от създателите на Dungeons and Dragons и множество игри, книги и поредица от приключения, които все още забавляват милиони фенове на ролевите игри и фентъзи жанра.

“I would like the world to remember me as the guy who really enjoyed playing games and sharing his knowledge and his fun pastimes with everybody else.”

Отиде си един весел човек, който успя да превърне своето хоби в развлечение за мнозина и пося семената на една могъща индустрия, но най-вече хоби с традиция. Благодарение на него скуката бе заместена от един нов свят, в който тези с фантазия успяха да избягат от ежедневието и стреса. D&D успя да сбъдне мечтите на онези, които копнееха да размахат меч или рецитират древни магии, на онези които бленуваха да бъдат част от епични саги.

Този негов проект, тази игра с фигурки, зарчета и множество статистики бе само началото. Dungeons and Dragons вдъхнови мнозина. Без тази ролева игра кой знае дали автори като Р. А. Салваторе биха могли да създадат герои като Дризт До’Урден? Да не говорим за стотиците фентъзи романи и филми (и анимации ;D), които черпят вдъхновение от творбата на Гайкас! Аз самият се запознах с D&D по-късно от повечето фенове, но ако не беше Гайгакс и неговата гениална идея, светове като Ендивал (моята първа крачка в света на ролевите игри) и Forgotten Realms.

Покланям се пред теб, Гари Гайгакс (Говоря ти на “ти”, защото създателят на нещо толкова прекрасно няма как да не бъде мой приятел). Почивай в мир и дано си намериш дружинка из тия Седем Небеса, с която да играеш D&D во веки! И късмет когато re-roll-ваш!

Post Scriptum: Любимият комикс, The Order of the Stick също има какво да каже в чест на Гари Гайгакс. Просълзих се.. ;(

Post Post Scriptum: И комиксът Goblins има какво да каже в знак на траур.

Holy Shift!

Най-сетне инсталирах и настроих StumbleUpon и вместо да постоянно да проверявам малкото запазени сайтове за ъпдейти (така става след преисталация) аз реших да посветя късните часове на безцелно StumbleUpon-ване. И както си му е реда на нещата, въпросното безцелно щукане из просторните предели на Мрежата се оказа изпълнена с изненади, Боже-в-какъв-свят-живеем моменти и.. - главоблъсканици.

Shift е една от онези игри, в които от вас се иска да докопате дръжката на вратата, за да преминете на следващото ниво. Тази семпла, черно-бяла (третия цвят се появява когато умрете) игра ме изненада със своите две измерения и възможността да обърнете всичко с главата надолу чрез натискането на един бутон (Shift). Буквално. Кратка и забавна, Shift е просто перфектна за вашата сутрешна, мозъчна гимнастика. Жалко само, че е наистина кратка. Но пък е оригинална, което е рядкост.

Предстоящата Революция!

Революция? Беше ми пратен ей този линк през водопровода, наречен Skype. Нима това е бъдещият феномен в българската блогосфера? Истината е, че това е Истината и за да не бъде забравена се наемам да я споделя с вас.

Не, не съм бунтовник, не съм анархист. Не бих могъл да пледирам, че разбирам от политика, камо ли пък че съм в крак със събитията, къкрещи в котела на българския парламент.
Аз съм един сравнително зрял, все още непълнолетен тийнейджър, който живее отвъд Океана и едва ли бих бил полезен на моята Родина с нещо повече от пасивност. Но знаете ли какво, драги блогъри, редовни посетители и случайни минувачи?

 

Аз знам кога да се вслушам в искрените думи на Човека…
И когато истината е толкова просто изложена и спретната, няма как да не реагирам. Не, от мен не се изисква да грабна оръжие, да шия знамена и измислям лозунги. Това, което се изискваше аз сторих.. И ако един българин, който живее в Щатите е готов да отдели 1 минута от своето свободно време, за една едиствена, макар и миниатюрна възможност да бъде чут… то и вие би трябвало да заделите поне миг за размисъл… И ако думите на този човек са вашите неизречени думи, то нека му позволим да говори вместо нас и нека разпространим словата му.