„Смокини и Черници!“ на 2 годинки!

февруари 19, 2008

Със закъснение (eстествено (за жалост))! : (

Усетих аз, че съм пропуснал нещо важно, но нали ви споменах, че напоследък хич ме няма. На 12-ти февруари станаха две години от както реших да излея своя мисловен, радиоактивен товар чрез чудото, наречено WordPress.com! Имало е периоди на неземна активност и (то се подразбира) периоди на творческа суша от моя страна, за което се извинявам. Да си призная, не съжалявам, че реших да блогвам. Едни от най-приятните за мен събития съм описал тук, а и тук са може би моите най-остроумни остоумия (и тъпоумия). От време на време преглеждам някоя статия и докато с горчивина забелязвам неработещи линкове просто няма как да не се зарадвам на многото тривиалности и шеги, които съм вплел в своя блог.

Но стига съм заеквал, де.. Аз отивам да празнувам!

[18+] Коулрофобия!

февруари 17, 2008

Простете, че не съм писал от известно време, но всички идеи, които пазех в своя мислоем бяха заличени. Припкам си аз из що-годе безопасното интернет пространство и чрез върволица от линкове попадам на нещо, което японското правителство със сигурност използва за да измъчва своите военопленници. Предупреждавам, че ви предстои да се насладите на нещо… ужасяващо.

Съжалявам, че ви подложних на този психичен тормоз. Който успя да го изгледа от начало до край да вдигне ръка, за да се успокоя, че не съм единственият. Някъде преди средата на тази гадост си помислих, че ще получа някакъв пристъп. И идея си нямам какъв пристъп.. все някакъв.

И тогава избухнах в смях….

Не съм сигурен дали беше съвсем истеричен или побъркан смях, но си беше досто плашещ. Че не получих пристъп – не получих: но се смях на пристъпи.
Ей така „ХХАХАХАХААХ…. ХАХААХХАХА… ХАХАХХА“ (моля, не натискайте този линк). Ето това обяснява защо много хора се страхуват от клоуни! Ами, че то това си е направо ужас на клечка! Не мога да си го обясня.. : (

Дотук с евфемизмите?

януари 21, 2008

Чудех се за какво да пиша и най-накрая реших да започна с нещо забавно и леко стъписващо, и се спрях на едно видео, което е лееееко ъм… срамно? Попаднах на този интернет бисер съвсем случайно и ми бе нежно известно време докато се осъзная. Разбирате ли, не бях съвсем сигурен дали цялата тая работа не бе шега или нещо инсценирано. Едва ли…

Браво на детето, за дето не изпадна в истеричен смях когато съдията обяви думата за първи път. Negus! Никой не се засмя, даже напротив – публиката онемя. Аз ако бях на негово място щях да се зачервя като домат по хусарски и просто щях да си седна на мястото. Аз, че си падам по историческите тривиалности – падам си, но за подобна етиопска монаршеска титла хич и не бях чувал. Negus! Забележете как жената го накара да повтори думата няколко пъти, все едно беше нарочно. На 01:43, когато камерата се обръща към родителите на хлапето може да видите 3 или 4 (много лошо осветление, не мога да кажа със сигурност!) negus-а, което само влошава нещата. Спирам с расистките коментари..

Винаги съм им се чудел на американците с тяхната мания за произнасяне на думи буква по буква. Просто не ми харесва.. Някак си прекалено „Вижте ме, аз съм срамежлив, затворен и съм наизустил 15 речника“ ми идва, и това го казва един срамежлив, затворен блогър, който си пада прекалено много по етимологията на думите. Безинтересно е и напълно безмислено. Но защо си хабя нервите, те американските родители са готови на всичко само и само да имат „талантливо“ дете, което да изритат от къщи веднага щом навърши 16.

Аз съм Легенда!

януари 18, 2008

Здравейте, здравейте, здравейте! Помните ли ме? Преди известно време писах ежедневно в един блог, наречен „Смокини и Черници!“. Помните ли го? Надявам се, че ви се е харесал, защото смятам да продължа да пелтеча в него.

И така… От къде да започна? Може би с причината, поради която отсътствах? Причините са много, да си призная… Да речем, че една от причината бе едно разбито сърце, което на скоро бе разбито отново при абсолютно същите обстоятелства, от абсолютно същото момиче, по абсолютно същия начин.
Освен това ме мързеше. ;[

Сигурен съм, че този пост ще бъде заринат от много други, които ще бъдат къде-къде по-интересни и важни.. Наистина не знам какво да кажа.. Обожавам този блог и се надявам в бъдеще да имам за какво да пиша в него. Иска ми се нещата да са си както преди и ще се радвам ако се сдобия с предишните редовни читатели..

Това е за сега.. Повече – после.

Два дена -БЕЗ- Буш!

юни 11, 2007

Все си е същото…  Което си е леко тревожно де, щото само показва, че Буш е нищо повече от поредната мърда, избрана за президент от малоумен народ.
Е, усеща ли се присъствието на Буш в София? Чух, че като си тръгвал от някоя държава 4 хеликоптера минавали над столицата и пръскали долари (нищо чудно, че доларът е толкова слаб тия дни години)! Може и да намажете.. ;P

Post Scriptum: Преди малко мексиканците окосиха ливадата и храстите.