Archive for the ‘Ролеви Игри’ Category

In Memoriam, Gary Gygax (1938-2008)

март 7, 2008

Преди два дена почина Ърнест Гари Гайгакс. За незнаещите, господин Гайгакс бе един от създателите на Dungeons and Dragons и множество игри, книги и поредица от приключения, които все още забавляват милиони фенове на ролевите игри и фентъзи жанра.

„I would like the world to remember me as the guy who really enjoyed playing games and sharing his knowledge and his fun pastimes with everybody else.“

Отиде си един весел човек, който успя да превърне своето хоби в развлечение за мнозина и пося семената на една могъща индустрия, но най-вече хоби с традиция. Благодарение на него скуката бе заместена от един нов свят, в който тези с фантазия успяха да избягат от ежедневието и стреса. D&D успя да сбъдне мечтите на онези, които копнееха да размахат меч или рецитират древни магии, на онези които бленуваха да бъдат част от епични саги.

Този негов проект, тази игра с фигурки, зарчета и множество статистики бе само началото. Dungeons and Dragons вдъхнови мнозина. Без тази ролева игра кой знае дали автори като Р. А. Салваторе биха могли да създадат герои като Дризт До’Урден? Да не говорим за стотиците фентъзи романи и филми (и анимации ;D), които черпят вдъхновение от творбата на Гайкас! Аз самият се запознах с D&D по-късно от повечето фенове, но ако не беше Гайгакс и неговата гениална идея, светове като Ендивал (моята първа крачка в света на ролевите игри) и Forgotten Realms.

Покланям се пред теб, Гари Гайгакс (Говоря ти на „ти“, защото създателят на нещо толкова прекрасно няма как да не бъде мой приятел). Почивай в мир и дано си намериш дружинка из тия Седем Небеса, с която да играеш D&D во веки! И късмет когато re-roll-ваш!

Post Scriptum: Любимият комикс, The Order of the Stick също има какво да каже в чест на Гари Гайгакс. Просълзих се.. ;(

Post Post Scriptum: И комиксът Goblins има какво да каже в знак на траур.

Kingdom of Loathing: An Adventurer is You!

май 28, 2007

„Кой повика, кой почука, поредната хумористична, браузър-базирана, масова ролева игра пак е тука!
Дами и господа, и в студ, и в пек.
.“

Насладете се на поредната .. ъм.. хумористична, браузър-базирана, масова ролева игра – Kingdom of Loathing (повече за KoL – тук).
Какво представлява KoL и с какво се яде пие (hint: забележе мартинито) ще се опитам да изразя чрез едно просто уравнение..

Вечното споменаване на елементи от поп културата в NetHack + хлапашката простота на Erfworld: the Battle of Gobwin Knob + странните създания и хапливия хумор от Легендата за Зеления Дракон + клечестите фигурки от The Order of the Stick = Kingdom of Loathing

В KoL играчът избира между шест класа (Seal Clubber, Turtle Tamer, Pastamancer, Sauceror, Disco Bandit и Accordion Thief) и обикаля из безименното Кралство, трепейки всевъзможни изчадия с единствената цел – да убие The Naughty Sorceress.
Звучи крайно банално и безинтересно, но игра, в която паричната единица е месото (meat), алкохолът се респектира повече от храната, най-ценните брони и оръжия са от плексиглас и неръждавейка, а трите основни статистики са Muscle (Сила), Mysticality (Мана) и Moxie (Бързина, Сръчност, Ловкост, Чар) определено заслужава поне една пробна регистрация.

Играта е свежарска, интересна и изключително забавна. Предметите са разнообразни, колкото са и нелепи, а описанието на всеки един item е направо убийствено. Всеки вторник има по нещо ново… иииии така.


Ако някой се престраши да пробва играта, да прати една телеграмка на Reagan Smash (6-ти левъл Seal Clubber). Защо точно „Reagan Smash“, а? Защото..

Защитен: Кажи приятел и влез..

май 6, 2007

Съдържанието е заключено. За да го разгледате, въведете паролата си отдолу:

FORVM ROMANVM

февруари 17, 2007

Е, вече няколко пъти се опитвам да участвам в играта, наречена FORVM ROMANVM, и най-накрая се реших да запретна ръкави и да си скроя една тога. Става въпрос за форумен политстрат (политическа стратегия) по времето на Римската Република, в която играчите са сенатори с огромна, уви ограничена от останалите сенатори власт. Подкупи, наддавания в Колизеума и хиподрума, строене на храмове, статуи, флот и търговски кораби, издръжка на легиони и военни походи.
Всичко това и още много може да ви се случи във FORVM ROMANVM, стига да притежавате достатъчно систерции (не, това не латинска дума за guts, balls или кураж) и известна доза стратегически и финансов гений. 😉

Айде, като бонус ще пусна надъхващия саундтрак на филма 
1492: Conquest of Paradisе
. Ей така. Без причина, просто защото мелодийката ми харесва. По-долу е останалата част от статията, ако не ви се слуша феноменалното изпълнение на Ванделис. ;(

Ще бъда прям с вас: Играта не е за всеки и иска постоянство, а правилата не са елементарни. За да бъдат схванати са нужни няколко прочита. За щастие час-час и половина са напълно достатъчни, за да си направите герой и след 1-2 дена нещата просто се случват.. Все пак няма как да се поставите на мястото на римски император ако не знаете това-онова за бита на римляните, техните закони и обичай, нали?

От Самурайския меч до Изкуствения Интелект

януари 18, 2007

И ето, че най-накрая се реших да напиша за тази моя прищявка, за тази моя мечта, дори фикс идея…
Винаги съм искал да посетя Страната на Изгряващото Слънце! Винаги.. от както се помня и винаги ще искам да се полюбувам поне за малко на това райско кътче. Ако можех да избера в коя държава да се преродя, щях да посоча Япония. Причините са много. Всъщност, те са безброй и ще ми отнеме цяла вечност, за да изброя, за това ще се спра на най-важните.

Но защо Япония? Защо не Китай, Корея или някоя друга азиатска държава? Защо точно този пренаселен остров с еднакво изглеждащи хорица, живеещи върху земетръсна земя и вода, раждаща цунамита? И аз не знам.. Не, излъгах ви. Всъщност знам, но съм сигурен, че няма да ме разберете.. И все пак.. и все пак.. нека опитам!

Говорим за държавата с един от най-старите и кратки национални химнове. Дори химнът им – Kimi ga yo е уникален по свой собствен начин.. Камъка, създаден от камъчета.. Мелодията!!! Кратко, максимално просто, а същевремено толкова красиво и опияняващо!

Може да се каже, че почти всичко от тази островна държава ми харесва. В момента не мога да се сетя за нещо, което да ме е разочаровало, с изключение на няколко перверзии, които не ще споделя. За сега. Причините, както вече казах са много. Японския фолклор (използвам думата „фолклор“, защото японците все още вярват в много от нещата и за това определението „митология“ е… леко неподходящо), тяхната култура, обичаи, уникалности, и така.. Като се започне с небезизвестните и любими..

…японски чаени церемонии, кимоната, бойните изкуства, нестандартните и екзотични ястия, сакето, катаната, шурикените, кусари-гамата, манрики-гусарито, пътят на самурая, нинджите, оризът, ками-боговете и духовете, всички дребни ритуали, суеверия и поверия, легендите, мистерията, храмовете, реликвите, тори портите, красивите езера, грижовно кастрените бонзай дървета, внимателно подбраните речни камъни, тревистите вълнички, розовите вишни, музиката, икебаната, оригамитата, Хирошима и Нагасаки, Токио, Киото, императори и самураи, мангата и анимето, роботиката, електроуредите, земетресенията, цунамитата, вулканите, канджи йероглифите, сладкият английски акцент, хайку тристишията, кабуки представленията, гейшите, сушито, уасабито, раменът, дори класовете по аеробика по залесените покриви на небостъргачите.. Всичко, всичко, всичко..

За разлика от повечето държави, Япония е страна с обичаи. Едно е да историите да се предават от уста на уста, друго е в тях все още да мъждука онази искра, която да им дава живот, подобно на мъзгата във вените на вишната. Това е държава, която въпреки влиянието на Запада, въпреки стотиците чужди инвеститори все още пази своите идеали.

Никога не съм бил в Япония, за да потвърдя този факт, но съм сигурен в това! Това е място, в което приказките и поверията се вплитат в модерното ежедневие, където самурайският меч все още блести, макар и слабо наред с армията от роботи. Speaking of which, ако не познавате симпатичното синьо роботче (Tachikoma) то задължително си дръпнете всички епизоди на Ghost in the Shell!

Със сигурност много от вас ми се чудят на акъла. Знам, че много хора незнайно защо се боят от азиатската култура и азиатците като цяло, а други просто не се интересуват от тази цивилизация.. Но за мен японците са нещо прекалено чаровно, нещо прекалено примамливо. Японският език също ме влече, дори ми е малко по-интересен от латинския, защото чрез аниметата и приятели имам възможност да го чуя в разговорна реч. Нещо повече – готов съм да го науча ако ще да отида в Япония само за месец! Мисля, че ще си струва. Знам, че едва ли ще успея да го науча на нивото, на което знам английски, и хич не се и надявам, че имам шанс да пребивавам в Япония. Наясно съм, че градовете всъщност са много активни и под напрежение. Японският е труден език, а писмеността е още по-коварна, но за мен това е поредното предизвикателство… И хич не смятайте, да ми баете на главата с изречения от сорта на „Ама то тоя език се говори само в Япония и няма как да го практикуваш!“ Вярно е. Е и? Да не би в училище всеки да учи италиански и/или френски с ясната цел да замине за съответната държава? НЕ! Точка по въпроса.

И още нещо… Япония загива.
Не в буквалния смисъл на изречението, за щастие. Малко по малко средностатистическият японец става все по-модерен и по-модерен, забравяйки своите корени, своя фолклор. Внасянето на западна култура в Япония разяжда нейната уникална и екзотична култура и ако всичко продължава по този начин… до 10-20 години Япония ще бъде с главата надолу. Въпреки своята красота, в моите очи, Страната на Изгряващото Слънце залязва и за това се моля да я видя, преди да заглъхне съвсем. Тази въздълга статия обяснява как, къде, кога и защо японците се обезличават до такава степен, че се превръщат Nihonjin-banare – de-Japanized. Забележете – статията е посветена на Аниме жанра, но обхваща толкова много аскпекти от живота на средностатистическия японец. Когато за пръв път прочетох „More Animated Than Life“ на Сато Кенджи едва не се разплаках. Стана ми тъжно, заради японците и тяхното обезличаване и себеподценяване. Някак си… нелогично е една хилядолетна империя да коленичи пред когото и да е било, камо ли пък да подръжава на своите идоли до такава степен, че да превръща героите от японските анимации в европеидни, бледолики същества.. Гадно е, наистина е гадно.

„With their sharp-featured faces and long-limbed bodies, Westerners (read Caucasians) are physically suited to the movie screen; everyone looks almost too beautiful, down to the minor characters . . . . Japanese are just the opposite. Even people who appear delicately beautiful in person look round and dumpy and totally unstylish on camera. The reason many people today say they dislike the „ugliness “ of Japanese films — content notwithstanding — is that the looks of Japanese screen actors put domestic films at a crucial disadvantage. Period pieces at least allow one to cover up these failings with elaborate costumes. But when they take off their clothes for bedroom scenes, even the most glamorous Japanese actors and actresses look hopelessly unattractive — which is why you can’t pay me to watch Japanese porn.“ – Нагасава Сецу, 1983, Don’t Look Now

Малко по малко Япония се превръща в Гърция, където Зевс, Атина и Херкулес са само част от митологията на една бивша, велика държава. 😦
И като споменах аниме, няма как да не изкажа своите адмирации към този жанр. През последните 2-3 години, анимето е основното нещо, което гледам. Като се започне от Ghost in the Shell, One Piece, Naruto, Airmaster, Mushi-shi и Death Note до филмите Princess Mononoke (もののけ姫 Mononoke Hime), Naruto филмите, Spirited Away и други.

The first cold shower;
even the monkey seems to want
a little coat of straw. – Bashō

Най-срамния ден в историята на човечеството – 人間宣言:
Приятелите ми ме знаят като History freak. Обожавам световната история, но предпочитам по-античните времена, пред модерните. По-интересни са ми! Но това също е без значение. Важно е да спомена, че за мен най-срамният и гнусен момент в историята на човечеството и най-вече най-бруталното и нехуманно деяние на Съединените Американски Щати е насилването на Хирохито (1901-1989), или Император Шова да се отрече от божествения си, императорски произход и подлагайки на съмнение своята и тази на дедите му връзка с Аматерасу (Богинята Слънце), чрез подписването на Ningen-Sengen (人間宣言)! Следното е of great importance!

朕ト爾等國民トノ間ノ紐帯ハ、終始相互ノ信頼ト敬愛トニ依リテ結バレ、單ナル神話ト傳説トニ依リテ生ゼルモノニ非ズ。天皇ヲ以テ現御神トシ、且日本國民ヲ以テ他ノ民族ニ優越セル民族ニシテ、延テ世界ヲ支配スベキ運命ヲ有ストノ架空ナル觀念ニ基クモノニモ非ズ。
The ties between Us and Our people have always stood upon mutual trust and affection and do not depend upon mere legends and myths. They are not predicated on the false conception that the Emperor is divine, and that the Japanese people are superior to other races and fated to rule the world.
Взаимоотношенията между Нас и Нашите хора е била винаги базирана върху взаимно доверие и привързаност и не зависи от прости легенди, и митове. Те не са наложени от грешната представа, че Императорът е божествен и че Японските хора са по-висши от другите раси, и предопределени да владеят света.

Решил съм това лято, или другото, или по-другото живот и здраве, ако не ми пресече черна котка пътя да замина за Япония. Местния колеж предлага 5 седмици учение в Киото. Без значение колко струва цялата екскурзия- ако ще цунамита да е имало наскоро или пък някакво рекордно земетресение да ги е разтърсило, Япония.. here I come! Само да съм жив и здрав и да печеля пари с подобаващо темпо, пък дупе да ми е яко. И просто като си помисля, че имам и най-малката вероятност да попадна в този рай, на края на света (буквално!)…. shivers down my spine!