Archive for the ‘Обезобразително изкуство’ Category

Замълчи, сърце…

март 9, 2008

Преди сърцето ми да преживее две корабокрушения на борда на един и същи кораб се натъкнах на една много красива песен която ме изпълни с много, много меланхолия и болка…

Става въпрос за песента Tais Toi Mon Cœur на френската група Dionysos, за която преди не бях чувал. Песента е част от техния албум La mécanique du cœur, описващ една тъжна, но трогателна история. Когато я чух за пръв път не обърнах внимание на песента като цяло, понеже най-голямо (първоначално) впечатление ми направи клипът, който я придружаваше.
Представям ви Жак – момчето с куковичи часовник вместо сърце..

Личеше си, че хората са се постарали в направата на клипа: множество зъбчати джуджурии и колелца в стил steampunk, очарователни марионетки а ла „The Corpse Bride“ (приликите са очебодни) и изобщо все неща, които радват сърцето и душата.. Обожавам клипчето и това е! На второ прослушване ми стана ясно, че текстът е тъжен, но бе на напълно непознат за мен език, което по принцип не ми пречи (Та аз слушам песни на всевъзможни езици!), но в случая песента бе на… френски. А аз, както знаете не съм върл франкофон и толкоз.. но нека не се отклонявам от темата. Много ми харесва струнния инструмент който се чува през цялото време. Не съм сигурен какво е, но със сигурност е нещо доста екзотично (и сигурно нещо, което съм чувал и преди, но не мога да назова) и се слива много поетично с гласа на вокала и Оливиа Руиз. В моменти като този ми се иска да бях взел френски вместо испански за да мога да разбера за какво иде реч в този албум (нищо, че някои песни са на английски). Може би част от чара на песента се крие именно във факта, че не разбирам за какво се пее в нея. Думите ще си останат една неразбираема за мен върволица, а смисълът на песента – сложен механизъм.

Превод… 
(more…)

Advertisements

Rules are made to be broken..

май 31, 2007

Спомняте ли си мотивиращите и демотивиращите плакати?
Удивителна снимка, черен фон, огромна ДУМА под нея и мъдри сентенции със ситен шрифт.. бла-бла-бла.
Голям хит са в САЩ: няма офис без поне един такъв плакат. В рамка.
Естествено въпросните „картини“ не са чак толкова оригинални колкото тези, които се шляят из интернет пространството. Шляп, шляп..

Поразтършувах се аз и се спънах с помощта на добрия, стар StumbleUpon, попадайки на сайт, генериращ подобни „мотивиращи“ изображения. Реших да си спретна и аз едно плакатче и използвах една стара снимка – мое производство.
Не е нещо особено и не съм сигурен дали е чак толкова мотивиращо.
Може би е демотивиращо? Хм..

Очаквам и вашите идеи! ‘Айде да си спретнем една галерийка, използвайки собствени изображения! 😛

Да ти се скара книга…

май 23, 2007

В час по английски език ни бе възложена задачата да си харесаме три стихотворения на американски поети, за да може по-късно да рецитираме едно от тях. Звучи лесно, но когато пред теб се изтипосат три големи колички претрупани със стихосбирки ти се иска да се гръмнеш. Аз не съм особен фен на американската поезия – вярно, чел съм определени неща, но те са прекалено сложни за наизустяване (Едгър Алан По – The Bells). Опитах се да си изпрося Байроновата „Сълза„, но без особен успех. Ядец. Със затворени очи грабнах първите две стихосбирки, а щом ги отворих веднага се спрях и на третата. „A Night Without Armor“ се казваше..

Мда, корицата определено грабва, за което свалям шапка на производителите, дизайнерите и т.н. И на Jewel Kilcher, поетесата-певица за дето е толкова… *кхъ* чаровна *кхъ*..
След по-подробен прегледведнага ми стана ясно, че без корицата не бих си и помислил да купя това.. „нещо“. Не ми се дават $18.00 за драсканици, били те на най-красивата кръчмарка. Кръчмарски тефтер и тъп молив. Тъпият молив е задължителен. Със следи от зъби по олющената боя и изтъркана гумичка.

Още преди да разлистя стихосбирката се почувствах леко неловко. Все едно предавах останалите книги, събиращи прах на онези колички. А Jewel Kilcher ми се усмихваше все така чаровно и невинно със своята сивееща, искряща кожа. Почесах се объркано по главата и отворих книгата точно по средата. И познайте какво ме чакаше там…

Pretty

There is a pretty girl
on the
Face
of the magazine
And
all I can see
are my dirty
hands
turning the page

Затворих книгата и я сложих на възможно най-забутаното местенце, под огромното туловище на E. E. Cummings (колко подходящо), но онова неловко чувство не ме напусна преди края на часа.

A huge comedy with tiny balls!

май 21, 2007

Позволявам си да пусна един пост с повече видео и картинки, отколкото същинско съдържание, за което моля за извинение.
Не се сдържах! Когато имате две неща с еднакъв „кеф“ фактор и сходна тематика то е ВАЖНО да ги обедините.. И понеже не обичам да си опъвам чаршафите на простора на Блогосфера ще пусна същинската „статия“ като разширение..

(more…)

Мъгълът в Ръжта

май 18, 2007

Изричам заглавието на този пост с леко груб селски акцент. Сещата се, с наблягане но „ъ“-то, като „а“-то също звучи като „ъ“. Език свещен на моите деди, gotta love it (нищо че muggle е чуждица)! Не знаеш дали да го обработваш деликатно с бижутерски артикули или с чук и длето.

Не знам дали в България се изучава „Спасителят в Ръжта“ на г-н Селинджър. Наясно съм, че в английските паралелки я четат защото е леко четиво със сравнително лесна лексика. Да си призная не мога да си представя „Спасителят в Ръжта“ на език различен от английския. Има нещо тръпчиво в употребата на обидни думи и факта, че английските вулгаризми звучат толкова.. не вулгарно. Не знам – ако ми се наложи да я чета на български ще се чувствам все едно чета някой от бълвочите на Шекспир.
<_<

Сюжетът на книгата е без значение, но за да ви държа в пълно невидение, „Спасителят в Ръжда“ описва два дена на един шестнадесет годишен депресиран, объркан и гневен тийнейджър през неговите собствени очи. На времето (1951 г.) книгата е била същински БУМ в книгоиздаването – нещо като поредицата за Хари Потър, само че без магии, базилиски и очилатковци. Естествено, както става с повечето книги, които младежта НАИСТИНА харесва, „Спасителят в Ръжта“ бива забранен масово от училищата.. Вече повече от 50 години хората се чудят какво по дяволите е вдъхновило Селинджър да напиша нещо толкова добро. Авторът вече години наред живее в провинцията, избягвайки многобройни фенове, журналисти и критици. Незнайно защо. Твърди, че публицистичността му пречи, че го изнервя, че убива творчеството му. Отрича, че главният герой символизира него самия – всичко било съчинено…. Но никой не му вярва.

Сигурно се чудите от къде на къде заглавието е „МЪГЪЛЪТ в Ръжта“? Вярно, направих едно бързо сравнение с поредицата на Роулинг, но тривиалността далеч не се изчерпва с това. Видите ли, преди 1-2 дена в час по английски имахме контролно (ах, тая дума от колко време не съм я писал/изговарял!!! Все quiz, test, quiz, test.. и от време на време – quest) върху първите 6 глави от „Спасителят в Ръжта“, за която не бях подготвен. Бях прочел само първите 3 глави, но реших да не оставя нито един въпрос без отговор.. за това импровизирах. Как? Вижте сами..

14/40 не е лоша оценка. Опа, излъгах. Да, знам че ръкописът ми е под всякаква критика, но моливът ми бе адски тъп (в буквалния смисъл на израза) пък и бях под напрежение. Забележете, на колко малко от въпросите съм дал верен отговор. Всичко се започна с брадата на Дъмбълдор, мдам..

Ах в цъфналата ръж, ах в цъфналата ръж, как да кажеш “Къш”? Е, леко в стил Робърт Бърнс, но нали главният герой се кипри с червена шапчица? Което ми напомня, че аз самият бях Кумчо Вълчо във въпросната пиеска. Ех, детска градино моя..
Ауууу от глад умирам..