Archive for the ‘Находки и артефакти’ Category

Замълчи, сърце…

март 9, 2008

Преди сърцето ми да преживее две корабокрушения на борда на един и същи кораб се натъкнах на една много красива песен която ме изпълни с много, много меланхолия и болка…

Става въпрос за песента Tais Toi Mon Cœur на френската група Dionysos, за която преди не бях чувал. Песента е част от техния албум La mécanique du cœur, описващ една тъжна, но трогателна история. Когато я чух за пръв път не обърнах внимание на песента като цяло, понеже най-голямо (първоначално) впечатление ми направи клипът, който я придружаваше.
Представям ви Жак – момчето с куковичи часовник вместо сърце..

Личеше си, че хората са се постарали в направата на клипа: множество зъбчати джуджурии и колелца в стил steampunk, очарователни марионетки а ла „The Corpse Bride“ (приликите са очебодни) и изобщо все неща, които радват сърцето и душата.. Обожавам клипчето и това е! На второ прослушване ми стана ясно, че текстът е тъжен, но бе на напълно непознат за мен език, което по принцип не ми пречи (Та аз слушам песни на всевъзможни езици!), но в случая песента бе на… френски. А аз, както знаете не съм върл франкофон и толкоз.. но нека не се отклонявам от темата. Много ми харесва струнния инструмент който се чува през цялото време. Не съм сигурен какво е, но със сигурност е нещо доста екзотично (и сигурно нещо, което съм чувал и преди, но не мога да назова) и се слива много поетично с гласа на вокала и Оливиа Руиз. В моменти като този ми се иска да бях взел френски вместо испански за да мога да разбера за какво иде реч в този албум (нищо, че някои песни са на английски). Може би част от чара на песента се крие именно във факта, че не разбирам за какво се пее в нея. Думите ще си останат една неразбираема за мен върволица, а смисълът на песента – сложен механизъм.

Превод… 
(more…)

Advertisements

Holy Shift!

февруари 24, 2008

Най-сетне инсталирах и настроих StumbleUpon и вместо да постоянно да проверявам малкото запазени сайтове за ъпдейти (така става след преисталация) аз реших да посветя късните часове на безцелно StumbleUpon-ване. И както си му е реда на нещата, въпросното безцелно щукане из просторните предели на Мрежата се оказа изпълнена с изненади, Боже-в-какъв-свят-живеем моменти и.. – главоблъсканици.

Shift е една от онези игри, в които от вас се иска да докопате дръжката на вратата, за да преминете на следващото ниво. Тази семпла, черно-бяла (третия цвят се появява когато умрете) игра ме изненада със своите две измерения и възможността да обърнете всичко с главата надолу чрез натискането на един бутон (Shift). Буквално. Кратка и забавна, Shift е просто перфектна за вашата сутрешна, мозъчна гимнастика. Жалко само, че е наистина кратка. Но пък е оригинална, което е рядкост.

Предстоящата Революция!

февруари 21, 2008

Революция? Беше ми пратен ей този линк през водопровода, наречен Skype. Нима това е бъдещият феномен в българската блогосфера? Истината е, че това е Истината и за да не бъде забравена се наемам да я споделя с вас.

Не, не съм бунтовник, не съм анархист. Не бих могъл да пледирам, че разбирам от политика, камо ли пък че съм в крак със събитията, къкрещи в котела на българския парламент.
Аз съм един сравнително зрял, все още непълнолетен тийнейджър, който живее отвъд Океана и едва ли бих бил полезен на моята Родина с нещо повече от пасивност. Но знаете ли какво, драги блогъри, редовни посетители и случайни минувачи?

 

Аз знам кога да се вслушам в искрените думи на Човека…
И когато истината е толкова просто изложена и спретната, няма как да не реагирам. Не, от мен не се изисква да грабна оръжие, да шия знамена и измислям лозунги. Това, което се изискваше аз сторих.. И ако един българин, който живее в Щатите е готов да отдели 1 минута от своето свободно време, за една едиствена, макар и миниатюрна възможност да бъде чут… то и вие би трябвало да заделите поне миг за размисъл… И ако думите на този човек са вашите неизречени думи, то нека му позволим да говори вместо нас и нека разпространим словата му.

[18+] Коулрофобия!

февруари 17, 2008

Простете, че не съм писал от известно време, но всички идеи, които пазех в своя мислоем бяха заличени. Припкам си аз из що-годе безопасното интернет пространство и чрез върволица от линкове попадам на нещо, което японското правителство със сигурност използва за да измъчва своите военопленници. Предупреждавам, че ви предстои да се насладите на нещо… ужасяващо.

Съжалявам, че ви подложних на този психичен тормоз. Който успя да го изгледа от начало до край да вдигне ръка, за да се успокоя, че не съм единственият. Някъде преди средата на тази гадост си помислих, че ще получа някакъв пристъп. И идея си нямам какъв пристъп.. все някакъв.

И тогава избухнах в смях….

Не съм сигурен дали беше съвсем истеричен или побъркан смях, но си беше досто плашещ. Че не получих пристъп – не получих: но се смях на пристъпи.
Ей така „ХХАХАХАХААХ…. ХАХААХХАХА… ХАХАХХА“ (моля, не натискайте този линк). Ето това обяснява защо много хора се страхуват от клоуни! Ами, че то това си е направо ужас на клечка! Не мога да си го обясня.. : (

Дотук с евфемизмите?

януари 21, 2008

Чудех се за какво да пиша и най-накрая реших да започна с нещо забавно и леко стъписващо, и се спрях на едно видео, което е лееееко ъм… срамно? Попаднах на този интернет бисер съвсем случайно и ми бе нежно известно време докато се осъзная. Разбирате ли, не бях съвсем сигурен дали цялата тая работа не бе шега или нещо инсценирано. Едва ли…

Браво на детето, за дето не изпадна в истеричен смях когато съдията обяви думата за първи път. Negus! Никой не се засмя, даже напротив – публиката онемя. Аз ако бях на негово място щях да се зачервя като домат по хусарски и просто щях да си седна на мястото. Аз, че си падам по историческите тривиалности – падам си, но за подобна етиопска монаршеска титла хич и не бях чувал. Negus! Забележете как жената го накара да повтори думата няколко пъти, все едно беше нарочно. На 01:43, когато камерата се обръща към родителите на хлапето може да видите 3 или 4 (много лошо осветление, не мога да кажа със сигурност!) negus-а, което само влошава нещата. Спирам с расистките коментари..

Винаги съм им се чудел на американците с тяхната мания за произнасяне на думи буква по буква. Просто не ми харесва.. Някак си прекалено „Вижте ме, аз съм срамежлив, затворен и съм наизустил 15 речника“ ми идва, и това го казва един срамежлив, затворен блогър, който си пада прекалено много по етимологията на думите. Безинтересно е и напълно безмислено. Но защо си хабя нервите, те американските родители са готови на всичко само и само да имат „талантливо“ дете, което да изритат от къщи веднага щом навърши 16.