Ecclesia Orthodoxa

От както писах за моето първо спречкване с Католическата Църква ми се прииска да хвърля един бърз поглед и на Православна църква. Вярно, не беше досущ като „Св. Иван Рилски“ в Бургас (където съм и кръстен, btw), но все пак си беше църква. Около Чикаго има две български православни църкви, в които се и учи.
Странно е да си в Щатите и да се озовеш в килийно училище. Даммм..

Тази събота посетих Православна църква за пръв път от 3-4 години.
Не съм особено вярващ, но имах нужда да се помоля, макар и за кратките 2 минути, които прекарах в църквата. Жадувах да се помоля и въпреки факта, че човек може да говори с Господ и извън неговата обител исках гласът ми да отекне сред стените на църквата „Велико Възкресение“ и думите ми да бъдат чути.

Чувствали ли сте се напълно безпомощни и слаби? Неспособни да помогнете на хората, на които държите толкова много? Особено когато преди това сте им обещали, че ще сторите всичко възможно за да ги направите щастливи?
Е, така се почувствах аз преди няколко дена. Слаб, неспособен да се преборя с нещо толкова силно… Agnus dei.. Нищожен имбецил без абсолютно никакъв контрол над събитията, осъзнал своята неспособност и маловажност.

Не ми остана нищо друго, освен да помоля нещо по-силно от мен за помощ. Знам, че звучи крайно себично и егоистично да се моля на нещо, в чието съществувание не вярвам особено много, но това бе моята единствена надежда. А тя, надеждата, умирала последна.
Това, което ми даде сили да се помоля бе тя. Тя бе причината за моята молитва, за нея се помолих. За нейното здраве, за нейното дълголетие… Помолих се и за себе си, но тя бе есенцията на моята кратка молитва. Не съм в настроение да обсъждам конкретната причина за моята молитва – който се интересува ще попита, а аз ще отговоря. Важното е, че тя е напълно здрава.. и аз я обичам още повече.

Опитвали ли сте да се помолите на глас, в самия център на празна църква? Пречистващо е. Наистина е пречистващо. Катарзис.

Много интригуващ и леко плашещ е гласът на молещият се е – наистина нищожен, все едно атмосферата между стените на църквата го притиска и манипулира по някакъв свръхестествен, чудодеен начин. Да, „чудодеен“ е думата.

Все още се питам как изобщо не се разплаках както си стоях на удобното столче по средата на църквата?

Все пак плаках един ден преди това, когато изведнъж Winamp реши да ме изненада с Led Zeppelin – Stairway to Heaven. 2 пъти под ред, при положение, че в списъка има над 500 песни и опцията shuffle е on. Не съм кой знае колко суеверен, то това си беше направо предзнаменование.

А стаята точно в онзи съдбоносен момент приличаше на ограбен параклис. Навън бе тъмно, лампата прозираше през процепите на стенния гардероб, а една малка свещичка светеше в здрача, мъждукайки в такт със Stairway to Heaven.

Един коментар to “Ecclesia Orthodoxa”

  1. BaYa Says:

    🙂 😉

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s


%d bloggers like this: