200

Тъкмо се канех днес ако имам точно 200 посещения за деня да пусна хумористичния разказ, който четохме в час по английски. И както често се случва, когато човек си пожелае нещо.. то се случва. Ех, сега ако можеше да спечеля една голяма стипендия за колежа…

Преди да го пусна обаче нека обясня защо по дяволите ни се наложи да го четем. По случай поредната глава от „Спасителя в Ръжта“ се започна една дискусия относно:

Що е то хумор и защо е да се пише хумор е по-трудно от писането на трагедия? Какво прави една творба забавна?„.
Много, ама много апетитна дискусия, наистина. Жалко, че в класът ми по английски има толкова много безмозъчни мекотели.
Както винаги аз се обадих когато всички останали мълчаха.
„It has a punch line“ I said.
Не знам защо го казах – звучи мъдро и достатъчно обобщаващо. Учителят се усмихна и ме попита:
„А знаеш ли защо се нарича punch line?“.

От къде да знам? Мразя когато ми зададе въпрос, чийто отговор не знам. Прави го често, защото знае, че съм умен и иска да достигне пределите на знанията ми. Прави го, защото изпитва знанията ми. Така е почти всеки час от както го коригирах за произхода на думата „холокост“. И двамата обичаме до показваме знанията си. Веднъж споменах, че всичко на Шекспир е буламач и той започна да ме пита дали съм чел въпросно негово произведение. Май ги изреди всичките, като не пропусна и сонетите (естествено не ги изброи). От тях съм чел едва 54! 100 more to go. Прав е, не бива да съдя един автор по едно… две… не.. три.. тоест четири (58 заедно със сонетите) произведения. И все пак твърдя, че Шекспир е надценен. Както и да е..

Не знам какво е „punch line“. Свих рамене съболезнователно, той отново се усмихна и си призна, че и той самият не знае. „Wikipedia, perhaps?“ казах победоносно. И аз не знам защо използвам думата „победоносно“.. май така прозвуча.

Та, днешната история е относно 200 мъртви майнуми. От неизвестен произход.

I Like Monkeys!

The pet store was selling them for five cents a piece.
I thought this was odd since they were normally a couple thousand. I decided not to look a gift horse in the mouth so I bought 200 of them. I like monkeys.

I took my 200 monkeys home. I have a big car. I let one of them drive. His name was Sigmund. He was retarded. In fact, none of them were really bright. They kept punching themselves in the genitals. I laughed. They punched me in the genitals. I stopped laughing.

I herded them into my room. They didn’t adapt very well to their new environment. They would screech and hurl themselves off the couch at high speeds and slam into the wall. Although humorous at first, the spectacle lost its novelty halfway into it’s third hour. Two hours later I found out why all the monkeys were so inexpensive; they all died. No apparent reason. They all just sort of dropped dead. Kinda like when you buy a goldfish and it dies five hours later. God damn cheap monkeys.

I didn’t know what to do. There were 200 dead monkeys lying all over my room; on the bed, in the dresser, hanging from my bookcase. It looked like I had 200 throw rugs. I tried to flush one down the toilet. It didn’t work. It got stuck. Then I had one dead, wet monkey and one hundred ninety-nine dead, dry monkeys.

I tried to pretend that they were just stuffed animals. That worked for a while, that is until they began to decompose. It started to smell real bad. I had to pee but there was a dead monkey in my toilet and I didn’t want to call a plumber. I was embarrassed. I tried to slow down the decomposition by freezing them. Unfortuantely there was only enough room for two at a time, so I had to change them every 30 seconds. I also had to eat all the food in the freezer so it didn’t go bad.

I tried to burn them, but little did I know that my bed was flammable. I had to extinguish the fire. Then I had one dead, wet monkey in my toilet, two dead, frozen monkeys in my freezer, and one hundred ninety-seven dead, charred monkeys in a pile on my bed.

The odor wasn’t improving. I became agitated at my inability to dispose of the dead monkeys and I really had to use the bathroom. So I went and severely beat one of the monkeys. I felt better.

I tried throwing them away but the garbage man said the city was not allowed to dispose of charred primates. I told him I had a wet one. He couldn’t take it either. I didn’t bother asking about the frozen ones.

I finally arrived at a solution. I gave them out as Christmas gifts. My friends didn’t quite know what to say. They pretended to like them, but I could tell they were lying. Ingrates. So I punched them in the genitals.

I like monkeys.

18 Отговора to “200”

  1. nname Says:

    абе… историята не беше от най-смешните май🙂

  2. Daggerstab Says:

    Само между другото, на български литературната форма е „сонет“. „Соната“ е вид музикално произведение.🙂

  3. lyd Says:

    много ми хареса! имаш ли още писани неща? защо не ги пуснеш? може ли да ги препечатам в ученическия си блог да ги видят учениците ми?

    веднъж ти бях споменала, че мога да ти помогна с кандидатстването в колежа, но ти не ми отговори. това ми е работата и се справям добре. и ще го направя безплатно, което се надявам да не ти изглежда като cheap monkey🙂

    ако искаш ми пиши къде планираш да кандидатстваш. адресът ми ще видиш от коментарите. имаш ли акаунт във фейсбук? там можеш да се запознаеш с някои от учениците ми, които вече са приети тук-там.

    бих могла да ти помогна и да се ориентираш в колежите.

    каквото и да решиш, стискам ти палци!

  4. Dark_Lord Says:

    @nname: В действителност историята звучи по-примамлива и забавна ако я четеш на глас и си с компания. Цаката е, че историята от само себе си не е чак толкова забавна – няма скрити поуки, няма лафове, вицове и punch lines, но човек се смее без това да е от значение. Нещо подсъзнателно а ла Фройд.
    @Daggerstab – уф, знам.. ама го писах късно.. Мерси за корекцията.
    @lyd: Ласкаеш ме. Естествено, че може да покажеш написаното на учениците си. Само да попитам: кое точно в поста ти хареса? Хумористичната историйка не е мое дело, за жалост. Опитах се да открия автора но не успях. Пиши ми на ICQ или Скайп за да поговорим. Наистина беше писала за помощ относно кандидатстване, но нещо не бях в настроение. Все още имам около година преди да кандидатствам.

  5. lyd Says:

    миии аднах те в скайп. като ме оторизираш … ама по-добре пиши, че кой знае кога ще се засечем.

  6. apieceofme Says:

    Абе аз се смях доста на историята🙂 , но си е пример за черен хумор, определено.
    В добавка и научих някоя нова дума, какво може повече да се иска от хумористияна историйка😉

  7. Dark_Lord Says:

    Коя нова дума научи?

  8. apieceofme Says:

    Не знаех какво е punch line.

  9. Dark_Lord Says:

    Ехехехе.. е, добре!😛

  10. apieceofme Says:

    това „ехехехе“ да не означава „как може баш тази дума да не знаеш“😉 Случват се и такива неща.
    Btw случайно да живееш в Чикаго? Защото към там съм се запътила, да препоръчаш какво е хубаво да се види🙂

  11. Dark_Lord Says:

    Не, просто се зарадвах, че някой е научил нещо ново от моя пост.
    Да, случайно живея ДО Чикаго, в едно от предградията, наречено Palatine. На 30 минути път е с Metra-та.
    Какво да се види ли? Има адски много музеи и галерии, мини и покрай Millenium park, където има едно огромно огледално яйце и квадратна-постройка фонтан, на която се прожектират лица на хора.
    Ммм.. чакай, аз съм писал разни нещица, де.. из blog-а, that is..
    Задължително да посетиш Chicago Field Museum-а – за него съм писал ето тук:
    https://worddrow.wordpress.com/2006/12/07/walk-like-and-egyptian-paleonthologist/
    https://worddrow.wordpress.com/2006/12/13/%d0%a0%d1%83%d0%b4%d0%bd%d0%b8%d1%86%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d0%bd%d0%b0-%d1%84%d0%b0%d1%80%d0%b0%d0%be%d0%bd-%d0%a2%d1%83%d1%82%d0%b0%d0%bd%d0%ba%d0%b0%d0%bc%d0%be%d0%bd/

    също така и Shedd Aquarium-а.. и The Art Institute of Chicago

  12. apieceofme Says:

    10x🙂 Аз ще кацна там, а ще съм в някакво градче Grand Rapids, но да отидеш до Чикаго и да не го разгледаш е срамота, затова си подготвям програма.

  13. Dark_Lord Says:

    Това Grand Rapids в Илинойс ли е?

  14. apieceofme Says:

    Всъщност не🙂 (не се смей). Трябва да е в Мичиган (да де, там е:), но ни казаха, че е супер близко до Чикаго…все пак представата на работодателя ни за разстоянията в Америка, може да е и доста различна от моята…

  15. Dark_Lord Says:

    Никога не съм ходил в Мичигън, но е сравнително близко, наистина.😉 Прати някой е-mail като пристигнеш да разменим едни телефони, ако желаеш.

  16. apieceofme Says:

    С удоволствие🙂

  17. A huge comedy with tiny balls! « Смокини и черници! Says:

    […] Смокини и черници! A little bean, swinging by a strand in a cavernous, raving head… « 200 […]

  18. Vicinceto Says:

    „Punch line means the part of the joke, at the end of the joke, where the whole story becomes funny“ – tova mi obiasni edin americanec, kogoto popitah za6toto i na mene mi be6e super interesno:)))

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s


%d bloggers like this: