Chains: Like a drifter I was born to walk alone

Липсваха ми постовете на моя най-добър приятел.. Знам, че звучи странно, но някак си самото блогване не е същото, когато не можеш да се полюбуваш на писанията на някой, който в действителност познаваш и тачиш. Радвам се, че автографът на Салваторе и символа на Обединението между баналните хора, джуджетата, полуръстовете, тъмните елфи и онея, с пипалата.. го вдъхновиха да пише отново. Godspeed, Raito!

Майка ми най-накрая се върна от България и донесе разни благинки, на които до сега нямах време да се полюбувам. Светлият е писал за размяната, която направихме, а аз ще напиша нещата, които получих.. Oh, yeah. Както винаги все книги са на сърцето. Книги си поисках, книги получих… сега остава да ги прочета.

Към списъка с романи от „Света на Диска“добавих „Пирамиди“ и „Последния Континент„, което май прави колекцията ми пълна. Да се надяваме, че в най-скоро време ИК „Вузев“ ще пусне на пазара и „Пощоряване“ (Ирония на съдбата: Днес в „The Straight Dope публикуваха статия за израза „going postal“ ), че направо пощорявам от нетърпение.😀

Може би най-сериозното попълнение за тази година ще се окажат първите четири книги от поредицата „Песен за Огън и Лед“ на Джон Джордж Р. Р. Толкин Мартин (cool, huh?). Прочетох няколко страници от първатата книга („Игра на Тронове“, „Сблъсък на Крале“, „Вихър от Мечове“, „Пир за Врани“) и вече разбирам защо Аря Старк (кхъм.. говорим за госпожичката с въпросния nick) и майка ми са луднали по сагата.

Много увлекателен начин на разказване и доста гъвкав превод..

Споменавайки превод, няма как да не се похваля и с „Последният Еднорог“ (НАЙ-НАКРАЯ!!!) на Питър С. Бийгъл с преводач Калин Ненов. Нямам търпение да прочета този шедьовър, просто… направо си умирам от кеф, но съм решил да оставя Еднорогата за след произведенията на Мартин и Пратчет.. за десерт. Ох, сякаш бе вчера (а всъщност беше 5-ти Декември, 2006-та), когато обявих:

Последният еднорог” най-накрая излезна на български език? Всичко друго ще е ненужен пълнеж. Е, фактът си е факт. Само след броени месеци и аз ще мога да се порадвам на Еднорогата! Плаче ми се, а ми се ще да съм по-силен, по-твърд! И все пак… и все пак.. here I am.. on man’s road! Walking man’s road, walking man’s road….!!!

До тогава в обърканата ми главица ще се чува шепота на the Unicornbringer (в случая написан на самата първа страница)

За Тъмния:
*усмих* Ще успееш ли да прегърнеш всичката тая светлина и да останеш същия?
Ще успееш, ми.
Поне за първото…

4 Отговора to “Chains: Like a drifter I was born to walk alone”

  1. Калин Says:

    Радост ми е и дано Радост носи!🙂

    А ти кажи, кажи, като пропътуваш тия 200 странички, дали си останал същият…

    Безрогия😉

  2. Light_Lord Says:

    Значи си разгадал песента. Не че съм особено изненадан.
    Надявам се това няма да попречи на самия ми проект.
    Дано книгите ти … хъм … доставят удоволствие.
    И нищо за диска не си казал. Гледал ли го беше? Хареса ли ти? Имаш ли го? Може би отделен пост, хъм? Хъм?

  3. Dark_Lord Says:

    Е, не беше трудно. В началото мислех да напиша нещо подобно, но..😉 Знаеше ли, че преди вместо „drifter“ думата е била „hobo“, но са я махнали, защото звучала като „homo“?😀
    Иначе за диска щях да пиша но забравих. Ще видим кога ще пиша за него, може би след като го видя.🙂

  4. Light_Lord Says:

    Да, знам. Весело, нали? ^_^

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s


%d bloggers like this: