Eater of Days: Mexicani, ite domum!

Преди 1-2 дена разбрах, че обектът, който аз и баща ми почистваме е предложен на друга фирма от.. ъъъ.. „професионалисти“ (мексиканци).
Положение: Пари нема, действайте!!
Освен това се появиха някакви гадни спекулации и интриги, след като се разбра, че шефа на въпросната фирма е мъж на една от чистачките. Е, кажете ми сега какво друго може да очаква човек от мексиканците освен една хубава… сапунка?

По-горе съм сложил една снимка на тримата „Mexicools“, които освен, да почистват кенефи и косят ливади обичат да се вклюбват с професионални мелета с разните му там кечисти. Mexicani, ite domum! (<– бърз урок по латински за начинаещи)

Еми, и без това с цялата тая сол дето я пръскаха по тротоарите покрай снеговете.. и другите усложнения ми се взе ъкълъ. Пък и парите не бяха кой знае какво. Не, не се оплаквам, просто си беше неудобно. Събрах предостатъчно dinero ($) и си накупих куп артикули, част от които все още очаквам. Че и остана доста, да му се невиди.

Но в този пост не смятах да се оплаквам… много. След като мрънкането е факт е време за основното блюдо: дни.

След първата седмица работата започна да ми омръзва и работата се превърна в поредното ежедневно мъчение, поредното парче от свободното ми време, от което (естествено) бях лишен. Малко по малко започнах да се задушавам и да се чудя кога да си почивам, кога да спя, кога да си правя домашните. Ужасно е да се работи и учи едновременно!

Първия семестър бях на училище от (включвам времето, в което съм по автобуси или коли) от 7:00 до 4:00. Това са 9 часа! След това тръгвах на работа към 9:30 и приключвах към 1:00 или 2:00 сутринта. Забележете с колко „свободно“ време разпологах. Чувствах се като в кафез и се прибирах с очакването баща ми да ме потупа по рамото, за да ходим на работа. Така минаха неусетно малко повече от 2 месеца, през които почивах нередовно. 1-2 седмици бяха и без почивка.

Мисълта за работа не ме ужасява, но ме плаши. Надявам се да си намеря някоя наистина приятна работа, която не изисква педантично постоянство и предлага нови възможности.. ден след ден.. след ден… след ден.

6 Отговора to “Eater of Days: Mexicani, ite domum!”

  1. Daggerstab Says:

    При мен положението е сходно – на теория имам 8 часов работен ден, но на практика… 2 часа на ден за commuting, час обедна почивка… и стоене по два часа след края на работното време, за да гоня срокове.

  2. Remus Says:

    „кажете ми сега какво друго може да очаква човек от мексиканците освен една хубава… сапунка?“

    Уроци по прескачане на огради/граници🙂. Уроци по строене, уроци по чистене, по градинарство и т.н. На практика от wetbacks можеш да очакваш всичко, което един американец не желае да прави🙂.

    The beaners RULE!

    Междудругото, беше подло да използваш точно снимка на Mexicools😉.

    Иначе като искаш работа си намери някаква почасова – общ работник в някой склад, например.


    Или работник в 711🙂.

  3. worddrow Says:

    Кое му е подлого?😀

  4. Remus Says:

    Как кое, бе?🙂

    Това, че работят в WWE не значи непременно, че чистят тоалетни и косят ливади… виж, че целуват задника на Винс за жълти стотинки и състояние на пълна излагация, Ок…

  5. worddrow Says:

    Е, имат косачка..

  6. Два дена -БЕЗ- Буш! « Смокини и черници! Says:

    […] Scriptum: Преди малко мексиканците окосиха ливадата и […]

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s


%d bloggers like this: