Слънце Тракия огрява..

В моменти като този, една ярка искра ми жегва душата (като пиезо кристала от запалка) и ми става едно такова… хубаво, и си позволявам един уютен делириум, но без да се самозабравям. От както се помня съм на мнение, че българското може би не е най-хубавото (и определено не е най-качественото), но със сигурност е най-свидното за мен.
Има нещо феноменално в този наш афинитет към българската природа.. даже всичко българско, не чак толкова българско, автурско, абсръбрско и авгръцко. Не знам за вас, но аз имам чувството, че дори и Големия Каньон или Ниагарския водопад да зърна, местната срутена мина в „Меден Рудник“ и река Съзлийка пак ще са ми по на сърцето.. But that’s just me…

 

Горда Стара планина,
до ней Дунава синей,
слънце Тракия огрява,
над Пирина пламеней..

Днес, в Wikipedia забелязах нещо много вдъхновяващо. В секцията Today’s featured picture забелязах, че са сложили снимка на Горнотрайкиската низина (по-добра резолюция), област Сливен. Снимката има някаква топло излъчване и внушава позитивизъм.. Много ме кефи! Забележете детайлите, сноповете слънчева светлина и малките къщурки в далечината… Ето и какво пишат в Wikipedia като описание..

Sunlight shines down upon the city of Sliven and the Upper Thracian Plain in Bulgaria. This area constitutes the northern part of the historical region of Thrace. A fertile agricultural region, the Upper Thracian Plain has an area of 6,032 km² and an average elevation of 168 m.

Сега като разглеждам пак снимката все едно гледам „Властелина на Пръстените“ Ако обстановката беше малко по-зеленикава и тревиста, то определено щях да си помисля, че снимката е правена в Нова Зеландия. А цялата тази синева и мъглата придават на низината вида на дълбоко, необятно езеро.
Как беше..

Дор на небо ясно слънце
и на очи свет живот,
ще обичам аз от сърце
таз земя и тоз народ!

Колко красива е българската природа, а? Снимката е на Евгени Динев, от Бургас. Съгражданин! 😀
Още (почти 400) снимки на Евгени Динев.