American Shogun

Днес, след като се отбих в МакДоналдс, реших да посетя близката книжарница, за книги втора употреба. Нямах много време за разглеждане, защото както обикновено, след един сандвич от споменатия ресторант за бързо хранене, стомахът ми започна да буйства.

Първо, както винаги погледнах за книги на Р. А. Салваторе, но не отново останах разочарован. Ядосано се запътих към изхода, когато на една от количките за книги забелязах 3-4 копия на един от „бестселърите“ на Робърт Харвибритански политик и писател, написал няколко исторически книги. Та, книгата, която забелязах бе „American Shogun“ със следното подзаглавие:

General MacArthur, Emperor Hirohito and the Drama of Modern Japan

Как да не си я купя? Та нали точно този момент в историята на човечеството презирам най-много?

September 27, 1945, was a remarkable day. A vanquished emperor—one said to be directly descended from the sun goddess and possessing a blood line 2,000 years old—paid humble fealty to a middle-class, pipe-smoking American who hadn’t bothered wearing a jacket or tie for the occasion. According to former British MP Harvey (Liberators: Latin America’s Struggle for Independence), when a nervous Hirohito met the „American shogun,“ Gen. Douglas MacArthur—Japan’s liberator and first foreign ruler and dictator—it was clear that Japanese-American relations would not be conducted between equals. MacArthur’s task, as he saw it, was to forge Japan into a democracy without upsetting its ultratraditional society and institutions. He accomplished many, but not all, of his aims: Japan arose to become the world’s second-greatest economy and a technological superpower, but remains a bastion of stiff social hierarchies and consensus-building that refuses to submit to a painful postwar self-examination. Harvey dissects the long, complicated, fascinating relationship between Japan and America through a dual biography of the shogun and the emperor—and the rival systems they represented. Harvey is well aware of the book’s timeliness. MacArthur’s efforts to export democracy to an alien culture, he says, contain „immense lessons for the American occupations of Iraq and Afghanistan.“

Без да се замислям, грабнах книгата и се понесох към касата. Не бях чувал преди за автора, за книгата и бях сигурен, че бумагата в десницата ми няма да е върха на айсберга. И все пак я купих. Дадох $10 за книга, която по принцип струва $35. Това ме зарадва. Може би 60% от цялостния импулс, за закупуването на „American Shogun“ произлиза от корицата. Онази, измъчена снимка, на онези напълно противоположни личности, които дори не си правят труда да се усмихнат..

Книгата има повече отрицателни коментари, отколкото положителни. Не е чак толкова историческа, колкото биографична, липсват бележки от автора относно разни термини, от време на време се забелязвала очевидна привързаност към единия от двамата, имало и грешни факти. Е, ако някой успее да ми посочи книга от този жанр, без подобни оплаквания.. ^_^ История е все пак. И все пак Робърт Харви е посочил един голям списък с всички извори на знание, които е използвал. На първо четене книгата не издиша.

Emperor Meiji: My ancestors have ruled Japan for 2,000 years. And for all that time we have slept. During my sleep I have dreamed. I dreamed of a unified Japan. Of a country strong and independent and modern… And now we are awake. We have railroads and cannon and Western clothing. But we cannot forget who we are. Or where we come from. – „The Last Samurai

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s


%d bloggers like this: