Долината на Мразовития Вятър

1ви Декември. Сняг. И то какъв. Целият микробус покрит с дебел, дори огромен пласт сняг, та чак цвета му не се вижда. За пръв път ни се наложи да чистим микробус.. оказа се много трудна работа, при положение, че все още валеше. По дяволите, че то все още вали! С триста зора и без яке, ръкавици или шапка се напъхах в колата и хвърлих един бърз поглед на нещата около мен. Беше наваляло адски много… всичко беше в сняг, а снегорините тепърва бяха почнали да разчистват. Татко подкара микробуса за пръв път в сняг и малко трудно излезнахме. Аз бях доволен, че ще ме оставят пред училището, а няма да ми се налага да минавам през поляната, която със сигурност беше затрупана.. Е, не ме оставиха на удобно за мен място. Наложи ме се да газя 1-2 минути и докато стигна до входа бях целия в сняг. Беше затворено. Отидох на другия вход.. там някакви хора, които разчистваха ми казаха, че няма училище. Nice. NOT! Това означаваше, че ще трябва да се прибирам пеша, минавайки през Долината на Мразовития Вятър.. само дето нямаше вятър, а адски много, ама много снежинки. Беше адски трудно.. с къси чорапи, маратонки и замръзнали дънки. Но се прибрах, някак си…

Advertisements

3 Коментари to “Долината на Мразовития Вятър”

  1. exiler Says:

    Блазе ти. Колкото и нелогично да звучи.
    Една разходка в такова време навярно би ме наляла с невероятен заряд магия.
    Тука в блатата български ме навява само мирис на Нефтозавод.
    Държим се още.

  2. worddrow Says:

    Хей, татко работеше в Нефтозавода! Пък и какво се оплакваш, ти си толкова далече от него.. а аз в оня „Меден Рудник“? Просто не оценяваш свежата есенция на току-що зареден петрол и изгорени газове.

  3. Blade Says:

    А тука в София е скучно… обичам снега – особено вечер. Когато натрупа в свежата ни столица, отмива тотално цялата мръсотия. Естествено, накрая става на кал и гнусна киша, но в началото… в началото е прелест 🙂

    А и друго си е да стоиш вкъщи пред прозореца с чаша горещ чай, а навън да се сипят снежинки. Както си е и друго да мръзнеш, ходейки си към вкъщи през преспите – и аз съм го изпитвал, ама от планина до нас, изцяло пеша, хаха 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s


%d bloggers like this: