Трансцендентализъм : Transparent eyeball

По английски четохме нещо, което за пръв път успя да ме грабне истински. Става въпрос за едно от произведенията на Ралф Уолдо Емерсън (Ralph Waldo Emerson) – американски писател, мислител и основател на трансцендентализма. Моят стил има някои сходни черти с неговия, що се отнася до метафорите и любовта към природата. На първо четене писанията му ми се сториха неразбираеми, невъзможни и прекалено сложни, за това ми се наложи да препрочитам отделни части от текста. Рядко ми се случва да препрочитам нещо..

„Произход на видовете“ на Чарлз Дарвин, което си е едва доста сложна книжка не ме затрудни чак толкова. (Прочетете „Трудовете на Дарвин – достъпни в Интернет„) Така и не я прочетох, де. Не ме грабна.

Та днес четохме едно негово произведение, озаглавено „Nature“ (1836). Цъкнете на заглавието за линк към онлайн варианта на текста. По-долу ще го публикувам цялото. Все едно чета Бенджамин Франклин, наистина. Докато Емерсън си пада по метафорите, и двамата използват много поговорки и афоризми. Аз такива произведения не мога да коментирам – разбирам ги, но не мога да ги обясня и само кимам мълчаливо с глава. Според мен е достатъчно, важното е, че го разбирам и посланието достига до мен. Редовните читатели сигурно вече са свикнали с факта, че често не мога да обясня дадено нещо и за това си служа с линкове. Така е, но поне не се излагам.. допълнително.🙂 От цялото произведение попаднах на един особено шокиращ цитат, който горе-долу знам на изуст. Просто го харесах без да има причина (не в мой стил). Ей го, без повече церемонии..

There I feel that nothing can befall me in life, — no disgrace, no calamity, (leaving me my eyes,) which nature cannot repair. Standing on the bare ground, — my head bathed by the blithe air, and uplifted into infinite space, — all mean egotism vanishes. I become a transparent eyeball; I am nothing; I see all; the currents of the Universal Being circulate through me; I am part or particle of God.

Умопомрачаващо, нали? Геният на човек прокуден от Харвард

Най-отдолу съм поместил и малко бонусче за феновете на Тери Пратчет, свързано с този пост. Добре де, очната ябълка не е прозрачна.

Edit : Грешно написах „транЗцендентализъм“. Пишеше със „с“, не „з“. Oh, shit. Поне ще гледам „Naruto the Movie“. Много съм доволен от „Naruto the Movie : 2“!🙂


А ето го и бонуса..

________________________________________
Овчи поглед – Из „Готварска Книга на Леля Ог“ – стр. 36

Всеки знае, че в Клач ядат овчи очни ябълки, но всъщонст никой не признава лично да ги е видял.*
На това му викам съмнителна работа. О, да. Предлагат ги на гости. На бас, че ако живеех в пустиня, и аз щях да дам мило и драго за малко майтап, наистина. Тази рецепта е, ъ-ъ, реконструирана. Което ще рече, че е абсолютен фалшификат. Но е доста по ядивна.

мариновани лукчета с размер на очни ябълки (колкото ви е кеф да направите)
пълнени залени маслини
тубичка крема сирене

ВНИМАТЕЛНО отстранете сърцевината на всяко лукче, като внимавате да не повредите целостта му, без да броим дупките в двата му края. (Забележка : една от дупките трябва да е достатъчно голяма да наврете маслина в нея). Напълнете лукчето до средата с крема сирене и после напъхайте и маслината, като се стараете пълнежа и да се вижда… малко от сирене трябва да цвръкне от другия край, като „опашчица“. Ако не цвръкне, тъпчете още – докато цвръкне.

*Вж „Шовинист“ относно правилното поведение в случай, че ви предложат овчи очички.

2 Отговора to “Трансцендентализъм : Transparent eyeball”

  1. Sounds of Stepping on Grass « Смокини и черници! Says:

    […] Природата е нещо… Тя е величествена и уникална. Не може да бъде описана нито с думи, нито с пиктограми. Всъщност, нищо и никой не е в състояние да го стори. Можеш да дадеш форма на вълните, цвят на пламъка, свистенето на вятъра и релеф на земята, но няма как да ги опишеш като едно цяло, да ги смачкаш, да им дадеш постоянен вид, сякаш са от глина. Природата е красива и естествена по неестесвен начин. А може би е неестесвена по естествен начин? Кой знае.. Тя е като скулптура – без значение от къде я наблюдаваш, няма как да я видиш цялата. Толкова мистериозна, толкова перфектна. От Ледената епоха до Ерата на Глобалното Затопляне човекът непрестанно се опитва да улови есенцията на природата в своите творения. Някои успяват, а други не. Уви, ни песен, разказ, есе или хайку са в състояние да се справят с тази непосилна задача. […]

  2. vkfsp Says:

    Good site!!!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s


%d bloggers like this: