Ръдярд Киплинг – The White Man’s Burden

Ръдярд Киплинг (името може да бъде преведено по няколко начина) е един творчески гений. Малцина от вас ще разпознаят името моментално, но споменаването на "Книга за Джунглата" и "Вторатата Книга за Джунглата" веднага ще опресни паметта ви. Надявам се, де.. 😉 Той е и най-младия Нобелов лауреат за Литература (1907 година) – печели наградата на 42-годишна възраст. Преди известно време, когато учихме за Сипайския метеж, госпожата по История беше така добра, да ни прочете едно впечатляващо стихотворение на Ръдярд Киплинг. То се нарича "The White Man's Burden" ("Бремето на белия човек"). Ето и едно цитатче от Уикипедия :

Критикувайки английската колониална администрация (Пъджет, член на Парламента) и упреквайки английското правителство и военното командване в липса на заинтересуваност към низшите чинове (Томи), Киплинг създава впечатление за безстрастна обективност на своите възгледи. Творчеството му е тенденциозно в утвърждаването на цивилизаторската мисия на англо-саксонската раса сред изостаналите народи на Изтока („Бремето на белия човек“, 1899 г.).

Стихотворениято впечатлява чрез своята искреност и умел подбор на думи, които удрят (поне мен) право в сърцето. Не знам за вас, но "Бремето на белия човек" напълно изразява моето мнение по въпроса за колониите, Великобритания и Индия.

По-долу съм поместил стихотворението в оригинал (на английски език). Не успях да го намеря преведено на български, а и съм на мнение, че стихотворенията ТРЯБВА да се публикуват в оригинал.. преводите рядко успяват да предадат посланието на автора. Разчитам, че знаете английски?

Rudyard Kipling – The White Man's Burden
Take up the White Man's burden–
Send forth the best ye breed–
Go bind your sons to exile
To serve your captives' need;
To wait in heavy harness,
On fluttered folk and wild–
Your new-caught, sullen peoples,
Half-devil and half-child.

Take up the White Man's burden–
In patience to abide,
To veil the threat of terror
And check the show of pride;
By open speech and simple,
An hundred times made plain
To seek another's profit,
And work another's gain.

Take up the White Man's burden–
The savage wars of peace–
Fill full the mouth of Famine
And bid the sickness cease;
And when your goal is nearest
The end for others sought,
Watch sloth and heathen Folly
Bring all your hopes to nought.

Take up the White Man's burden–
No tawdry rule of kings,
But toil of serf and sweeper–
The tale of common things.
The ports ye shall not enter,
The roads ye shall not tread,
Go mark them with your living,
And mark them with your dead.

Take up the White Man's burden–
And reap his old reward:
The blame of those ye better,
The hate of those ye guard–
The cry of hosts ye humour
(Ah, slowly!) toward the light:–
"Why brought he us from bondage,
Our loved Egyptian night?"

Take up the White Man's burden–
Ye dare not stoop to less–
Nor call too loud on Freedom
To cloke your weariness;
By all ye cry or whisper,
By all ye leave or do,
The silent, sullen peoples
Shall weigh your gods and you.

Take up the White Man's burden–
Have done with childish days–
The lightly proferred laurel
The easy, ungrudged praise.
Comes now, to search your manhood
Through all the thankless years
Cold, edged with dear-bought wisdom,
The judgment of your peers!

Advertisements

Един коментар to “Ръдярд Киплинг – The White Man’s Burden”

  1. orth-o-matic Says:

    ако ти харесва киплинг, може би ще харесаш това тук: http://orthomatic.wordpress.com/2006/06/20/ianai-ia-iudhoaeoa/

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s


%d bloggers like this: