Лорд Байрон – The Tear

"Сълзата" на Лорд Джордж Байрон е може би първото по-дълго стихотворение, което прочетох на английски. Помня, че исках да го запаметя за пред училищната публика, но за жалост нямах време. Не съм чел нищо друго на Байрон, защото не искам да си развалям впечатлението, въпреки, че съм сигурен, че повечето му стихотворения не отстъпват на "Сълзата". Важното в случая е, че това произведение е много искрено и нежно – любимия ми вид стихотворение.

Моля, настанете се удобно и се отдайте изцяло на своите сълзи..

When Friendship or Love
Our sympathies move;
When Truth, in a glance, should appear,
The lips may beguile,
With a dimple or smile,
But the test of affection's a Tear.

Too oft is a smile
But the hypocrite's wile,
To mask detestation, or fear;
Give me the soft sigh,
Whilst the soul-telling eye
Is dimm'd, for a time, with a Tear.

Mild Charity's glow,
To us mortals below,
Shows the soul from barbarity clear;
Compassion will melt,
Where this virtue is felt,
And its dew is diffused in a Tear.

The man, doom'd to sail
With the blast of the gale,
Through billows Atlantic to steer,
As he bends o'er the wave
Which may soon be his grave,
The green sparkles bright with a Tear.

The Soldier braves death
For a fanciful wreath
In Glory's romantic career;
But he raises the foe
When in battle laid low,
And bathes every wound with a Tear.

If, with high-bounding pride,
He return to his bride!
Renouncing the gore-crimson'd spear;
All his toils are repaid
When, embracing the maid,
From her eyelid he kisses the Tear.

Sweet scene of my youth!
Seat of Friendship and Truth,
Where Love chas'd each fast-fleeting year;
Loth to leave thee, I mourn'd,
For a last look I turn'd,
But thy spire was scarce seen through a Tear.

Though my vows I can pour,
To my Mary no more,
My Mary, to Love once so dear,
In the shade of her bow'r,
I remember the hour,
She rewarded those vows with a Tear.

By another possest,
May she live ever blest!
Her name still my heart must revere:
With a sigh I resign,
What I once thought was mine,
And forgive her deceit with a Tear.

Ye friends of my heart,
Ere from you I depart,
This hope to my breast is most near:
If again we shall meet,
In this rural retreat,
May we meet, as we part, with a Tear.

When my soul wings her flight
To the regions of night,
And my corse shall recline on its bier;
As ye pass by the tomb,
Where my ashes consume,
Oh! moisten their dust with a Tear.

May no marble bestow
The splendour of woe,
Which the children of Vanity rear;
No fiction of fame
Shall blazon my name,
All I ask, all I wish, is a Tear.

5 Коментари to “Лорд Байрон – The Tear”

  1. Emo Says:

    Приятелю, това е едно от най-прекрасните стихотворения, които съм чел напоследък. Аз самия съм чел твърде малко изобщо от английския романтизъм, не само Байрон. Караш ме да се замисля върху това и да ме убедиш, че съм допуснал огромна грешка. Честно казано, да не бяха изсъхнали сълзите ми, цял кладенец сълзи щеше в мен да се открие, докато четох за таз’ Сълза. Умора, приятелю, умора… Безсъние и живот, който никак не е така красив като стихотворението на Байрон. Думите ми се губят.

  2. Des Says:

    мисля , няма да се разичароваш и от още едно негово стихотворение също така прекрасно…

    She walks in beauty like the night
    Of cloudless climes and starry skies,
    And all that’s best of dark and bright
    Meet in her aspect and her eyes;
    Thus mellowed to the tender light
    Which heaven to gaudy day denies.

    One ray the more, one shade the less
    Had half impaired the nameless grace
    Which waves in every raven tress
    Or softly lightens o’er her face,
    Where thoughts serenely sweet express
    How pure, how dear their dwelling place.

    And on that cheek and o’er that brow
    So soft, so calm yet eloquent,
    The smiles that win, the tints that glow
    But tell of days in goodness spent
    A mind at peace with all below,
    A heart whose love is innocent.

  3. За Байрон, (чекиите) и войната в Ирак « Смокини и черници! Says:

    […] че любимото ми стихотворение на Лорд Байрон е “The Tear“. И да, в този пост иде реч за мастурбирането като […]

  4. Да ти се скара книга.. « Смокини и черници! Says:

    […] По – The Bells). Опитах се да си изпрося Байроновата “Сълза“, но без особен успех. Ядец. Със затворени очи […]

  5. Да ти се скара книга... « Смокини и черници! Says:

    […] По – The Bells). Опитах се да си изпрося Байроновата “Сълза“, но без особен успех. Ядец. Със затворени очи […]

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: