JUGGERNAUT LIVES AGAIN!

декември 5, 2006

Спомняте ли си Juggernaut (в речника ми дава някакви странни сравнения с колесницата на Вишну? И все пак след няколко търсения из нета и най-вече – Wikipedia ми става ясно защо речникът бълва подобни простотии. Но за това, по-долу..)? Популярният герой от X-Men, който наскоро се появи и в третия филм от поредицата – в ролята – Вини Джоунс. Голям, брониран изрод, чието хоби е да троши неща. You’ve gotta like him! Въпреки, че не ми е любимия герой от X-Men сериите, ми е някак си симпатичен.. от 1-2 дена насам. Ще се отклоня малко от темата и ще спомена, че преди любимият ми герой беше Циклоп (Cyclops), но в момента нямам такъв.

Juggernaut. Идва от санскритското Jagannātha, означаващо „Господар на Вселената“. Яко, а? Думата по принцип се използва за всяка унищожителна, грамаданска сила. Ето ви няколко примера : боен слон, танк, нещо назъбено и бронирано с колела (демек картата Juggernaut), чудовищен боен кораб (от старите Age of Empires) и много, много, много други неща. Включително и мен самия. Да, точно така аз също съм един вид Juggernaut minion, макар и доста жалък.

Вчера с нескрито нежелание се облякох, сложих си маратонките и се облегнах на стената до външната врата. Щях да ходя на лов за зимно яке. Мразя да си купувам дрехи, мразя да ги меря, да ги избирам, да се обличам и съблима. Дразня се..!!! Наложи ми се да почакам малко в това положение, защото нашите си бъбреха. По едно време обаче се подхлъзнах. Обувките не са много стари, но издържаха на изкушението под тях – мокри (от много влизане и излизане със сняг по краката) мраморни плочки. А аз по принцип имам навика да си пъхам ръцете в джобовете, та за това нямах опора и се пльоснах по гръб, забивайки краниум в „мекия“ под. ДРЯН! Уж ударих плочките, но като се прибрах баща ми ми посочи голямата вдлъбнатина в стената, която бях оставил след своето падение. Е, не съм същински Juggernaut. Оригиналният разбивач троши тухлени стени, а аз успях да нокаутирам просто малко мазилка върху дървена преграда.. и все пак няма как да не се сравня с този колос (no pun included)!

Иска ми се да направя снимка на вдлъбнатината, ама е тя е на прекалено неподходящо място и се получава някаква размазана лиготия.. ;/

> IRON MAN LIVES AGAIN! by Light_Lord

Последният Еднорог – вече и на български!

декември 5, 2006

Най-накрая, най-накрая Еднорогата развя своята мека грива и зачатка със своите копита върху рохката българска почва! Нейният крехък галоп е първата голяма стъпка на ерудираните любители на книгата в България! Време беше.. време беше заглавие от подобен калибър да се появи. Ех, днес ще бъде страхотен ден! Снегът блести и пречупва ярките ледени лъчи на хладното слънце, покривайки прозорците с фина паяжина от кристали.

Не знам какво да напиша в този пост… освен да кажа, че „Последният еднорог“ най-накрая излезна на български език? Всичко друго ще е ненужен пълнеж. Е, фактът си е факт. Само след броени месеци и аз ще мога да се порадвам на Еднорогата! Плаче ми се, а ми се ще да съм по-силен, по-твърд! И все пак… и все пак.. here I am.. on man’s road! Walking man’s road, walking man’s road….!!!

America – The Last Unicorn

When the last eagle flies over the last crumbling mountain
And the last lion roars at the last dusty fountain
In the shadow of the forest though she may be old and worn
They will stare unbelieving at the last unicorn

When the first breath of winter through the flowers is icing
And you look to the north and a pale moon is rising
And it seems like all is dying and would leave the world to mourn
In the distance hear the laughter of the last unicorn

Im alive, Im alive

When the last moon is cast over the last star of morning
And the future has passed without even a last desperate warning
Then look into the sky where through the clouds a path is torn
Look and see her how she sparkles, its the last unicorn

Im alive, Im alive

Hunger for Magic : Got food?

декември 4, 2006

Преди споменах за уеб комикса, който започнахме със Светлия – имаше хъс, идеи, че дори и ентусиазиран художник. Уви, понякога идеите не са достатъчни. Fan4battle e наистина много добър художник и професионалист, и въпреки че съм сигурен, че гори от желание, той няма нужното време, което да задели за този проект. Hunger for Magic се нуждае от художник с време,желание, и постоянство – неща които аз (и Светлият) не мога да изисквам от професионалист с множество проекти, за без пари. За това реших да потърся друг доброволец-драскач! Съжалявам, че не стана работата с fan4battle – наистина ми се щеше да видя „Hunger for Magic“ в негов стил.

Новият художник е Златолин Дончев – Zlato. Злато е бивш мой съученик – с него бяхме (и сме, надявам се) много, много добри приятели от 1ви до 7ми клас. Почти неразделни. Спомням си как всеки ден си ходихме на гости, превъртайки поредната игра, вършейки куп щуротии (ядохме чесън и плюехме от балкона, мятахме кутии от шоколадово мляко, пълни с вода). С него си приличаме и различаваме. Той си пада(ше?) по футбола, дори ходеше на уроци по брейк, беше т.нар. популярен шантавелник, chillin’ out wit da homies – имаше по-хубав компютър, скенер и т.н. За щастие си и приличаме – и двамата сме „художници“ – хора на изкуството. Спомням си как ходихме на частни уроци в школапа то Изобразително Изкуство на господин Зинин, в Общински Детски Комплекс – град Бургас. Спомням си и как участвахме в много конкурси и въпреки, че рисунките на Злато бяха по-интересни от моите, аз все грабвах наградите.. Това беше единственото нещо, което ме караше да се чувствам малко над него.. Е, то.. и одобрението на съучениците. През годините и двамата бяхме любимците в класа – особено в час по Изобразително Изкуство. Всеки час ни молеха да рисуваме нечии рисунки и аз бях по-благосклонния. Дълги години не успявах да кажа „не“ на тези молби и все си мисля, че именно моята помощ караше съучениците ми да твърдят, че аз съм по-добрия. Може би, моооже би.. Винаги съм смятал Злато за по-добрия. Все още е така…

Сега той наистина е по-добър. Докато аз се лигавя с всевъзможни форми на изкуството и не знам какво искам, той започна да се занимава с илюстриране, влезна в рисувателно училище.. То не бяха дизайни, то не бе акварел, водни бои… а сега фотография..

Единственото нещо, което умея да правя по-добре от Злато е писането (все още го бъзикам за множеството правописни грешки, които допуска – а майка му е поетеса. Shame, Zlato, shame..).. и може би фотографията. Oh, well..

Но стига мелодрами. You got the point. Време е да ви покажа първата илюстрация/полу-скица от бъдещия (надявам се) уеб комикс – „Hunger for Magic„! Рисунката е на Дризт До’Урден. Преди да го нарисува, Златолин нивгаш не бе чувал за тъмния елф и единственият му допир с този невероятен герой бяха 2-3 илюстрации. Като за първа рисунка, Злато успя да придаде на Дризт онази мистерия и сурово, не съвсем злобарско излъчване. Има още какво да се направи по въпроса – сенките по ръцете трябва да се пипнат, очите да светят в лилаво, а наметалото да бъде тъмно зелено. Но има време, де. Ето я и рисунката.. най-накрая (цъкнете на малката картинка).

За драконите и хората

декември 3, 2006

Напоследък активността в „Смокини и Черници“ е слаба. Не, нямам в предвид посещенията, а моите постове. Естествено, единственият виновник съм аз. Нямам много време (лъжа) и желание (пак лъжа) за писане.. И идеите липсват. Последните няколко постове са колкото да отбия номера – дори на няколко пъти за малко да пусна още няколко музикални постове от типа на хвалба/линк към песен/текст. Лично на мен подобни неща не ми харесват – сякаш само заемат място в блога. Обичам винаги като пусна някое видео или текст на песен, да пиша малко по-подробно, да има картинки, да е цветно. Извинявам се за всички подобни постове. Ако са ви харесали – ок. ;) Нетът е малко бавен тия дни – особено Gmail пощата и блогът.

Вече седмица и нещо чакам един уред за увеличаване скоростта на нета, но все не пристига. И в къщи има куп неприятности, за които няма да ви разправям. Сигурен съм, че всяко семейство си ги има в излишък, за да ви заливам с моите. :) Не са прави българите в България, че българските емигранти си живеят охолен живот и нищо не им липсва. Емигрантите си скъсват задниците да работят, за да свържат двата края, но поне остават накрая някакви пари и възнаграждението си струва (понякога). Малко са наистина богатите американци – красивите къщи, окосените ливади, чисто новите коли.. всичко това е на изплащане. Къщите са от дърво – строят се бързо и лесно, едно семейство, в което работят поне двама човека с заплата над минималната могат спокойно да си позволят една къща на изплащане (30тина години), 1 или 2 коли, които не са първа младост… а ливадите се косят ръчно, за да не се плаща на частни фирми. Пък и за неокосена ливата има глоби. Така и трябва да бъде. Това, което остава от заплатите… е то вече се използва за свързването на двата края. Но винаги, винаги, винаги.. независимо от парите, които притежаваш си вътре по някакъв начин. Все си валат, без значение колко се трудиш, все си в дъглове, все дължиш нещо – някакъв наем, заем или притежаваш нещо на изплащане. Това е то Америка.

Oh, well. 2-3 седмици съм с развален режим. Лягам си в 2-3 сутринта, ставам в 6 и 30, в 7 и 50 ми почва часа по Физика. Прибирам се в 4 и 30, сядам на компютъра – поща, чета си комиксите, пиша ако се налага по форуми. Ако има нещо за ядене ям, чета книга и към 6-7 заспивам, събуждайки се към 8-10 часа, а навън е тъмно като в рог. Но ще се оправя, все някак. Дните прекарвам в четене, най-вече : Продължавам да следя приключенията на Дризт До’Урден и бавно, но славно се доближавам до четвъртата книга от тетралогията „Наследството на Мрака“ на Салваторе. Книгата е много интересна и си заслужава четенето.

Бързам да я прочета, за да мога да си купя „Ерагон“ на Кристофър Паолини. Причината : множество добри отзиви, красива корица, дракони и предтоящия филм, който излиза на 15ти Декември в Щатите. Едва ли ще успея да дочета „Наследството на Мрака“, а след това и „Ерагон“, преди да видя филма. Искам и да си поръчам книгата с автограф от автора (от тук), но докато пристигне може да минат 4 седмици, а това е мнооого дълъг период. Та, изглежда, че ще гледа първо филма по кината. Не ми се чака да излиза на DVD, а и друго си е големият екран. Great success!!!!

Особено при положение, че трейлъра, който видях по време на Casino Royaleфилмът прилича адски много на „Властелина на Пръстените“ – като ефекти, излъчване и околна среда. Вижте тази снимка и кажете, че не прилича на една от сцените във Властелина! Тревожното обаче е, че в Уикипедия за сега има цели 11 не-чак-толкова-дребни несъответствия между филма и книгата и то само в краткия трейлър! ;) Ще я видим тая работа.. Освен това плакатът мяза на плаката от „Хари Потър и Огнения Бокал„.

Та, горе-долу това са ми плановете за в близкото бъдеще. ;)

Carol of the Bells

декември 2, 2006

Имам си любима коледна песен. Всеки я знае – Carol of the Bells, но малко са тези, които знаят оригиналната мелодия, а тя принадлежи на украинската коледна песен Щедрик и в нея се пее за една лястовица… (Под наща стряха лястовичка във гнездо живей, и всяка сутрин слушам аз как чурулика, пей.. Чурулиик-чурулиик, чурулик, чурулик, чурулиик!!! :)) Hark! How the bells.. sweet silver bells.. all seem to say.. throw cares away? Делници, делници.. понеделници, понеделници… Измръзнаха ми ушите! Кокъц, кокъц Кооооледо… Стани, стани, Ниииинье, Нинье Господиньеее!

Carol of the Bells (download)

Hark! how the bells,
sweet silver bells,
all seem to say,
throw cares away
Christmas is here,
bringing good cheer,
to young and old,
meek and the bold,
Ding dong ding dong
that is their song
with joyful ring
all caroling
One seems to hear
words of good cheer
from everywhere
filling the air
Oh how they pound,
raising the sound,
o’er hill and dale,
telling their tale,
Gaily they ring
while people sing
song of good cheer,
Christmas is here,
Merry, merry, merry, merry Christmas,
Merry, merry, merry, merry Christmas,
On on they send,
on without end,
their joyful tone
to every home
Ding dong ding… dong!

Follow

Get every new post delivered to your Inbox.