Преди сърцето ми да преживее две корабокрушения на борда на един и същи кораб се натъкнах на една много красива песен която ме изпълни с много, много меланхолия и болка…

Става въпрос за песента Tais Toi Mon Cœur на френската група Dionysos, за която преди не бях чувал. Песента е част от техния албум La mécanique du cœur, описващ една тъжна, но трогателна история. Когато я чух за пръв път не обърнах внимание на песента като цяло, понеже най-голямо (първоначално) впечатление ми направи клипът, който я придружаваше.
Представям ви Жак – момчето с куковичи часовник вместо сърце..

Личеше си, че хората са се постарали в направата на клипа: множество зъбчати джуджурии и колелца в стил steampunk, очарователни марионетки а ла „The Corpse Bride“ (приликите са очебодни) и изобщо все неща, които радват сърцето и душата.. Обожавам клипчето и това е! На второ прослушване ми стана ясно, че текстът е тъжен, но бе на напълно непознат за мен език, което по принцип не ми пречи (Та аз слушам песни на всевъзможни езици!), но в случая песента бе на… френски. А аз, както знаете не съм върл франкофон и толкоз.. но нека не се отклонявам от темата. Много ми харесва струнния инструмент който се чува през цялото време. Не съм сигурен какво е, но със сигурност е нещо доста екзотично (и сигурно нещо, което съм чувал и преди, но не мога да назова) и се слива много поетично с гласа на вокала и Оливиа Руиз. В моменти като този ми се иска да бях взел френски вместо испански за да мога да разбера за какво иде реч в този албум (нищо, че някои песни са на английски). Може би част от чара на песента се крие именно във факта, че не разбирам за какво се пее в нея. Думите ще си останат една неразбираема за мен върволица, а смисълът на песента – сложен механизъм.

Превод… 
Млъкни мое сърце 
Превод: Bella

За мен е време да хвърля на боклука
моето дървено сърце,
а мозъкът ми обкован в звезди
да уволня.

Хайде, птици на моето тяло
затворете устите си, крещящи за страст.
Любовните сътресения в изобилие
никога не са ме вразумявали.

Млъкни мое сърце. Вече не те познавам.
Млъкни мое сърце. Вече не те познавам.
О, млъкни мое сърце. Вече не те познавам.

Познавам само онзи, който се старае.
Ще си направя сърце от камък,
за да стана голямо момче,
такова, че да се гордееш с мен
и което може да носи отговорност.

Но когато някой ден се събудиш
с някоя глупава идея
и се разровиш в спомените и мечтите,
ще те захвърля на боклука на страстите.

Млъкни мое сърце. Вече не те познавам.
Млъкни мое сърце. Вече не те познавам.
О, млъкни мое сърце. Вече не те познавам.

Имам пукнатини в обувките
Със сигурни удари моето каменно сърце
ми прави земетресения.

Млъкни мое сърце, ти си моето сърце.
Смятах, че си се самоунищожило
и че тя няма да си спомни за теб.
Всъщност не си заслужава
да се разбиеш ей така.
Пак ще я изплашиш.

Млъкни мое сърце. Вече не те познавам.
Млъкни мое сърце. Вече не те познавам.
Чуй ме. Вече не те познавам.
О, млъкни мое сърце, вече не те познавам.
Вече не те познавам.

Преди два дена почина Ърнест Гари Гайгакс. За незнаещите, господин Гайгакс бе един от създателите на Dungeons and Dragons и множество игри, книги и поредица от приключения, които все още забавляват милиони фенове на ролевите игри и фентъзи жанра.

„I would like the world to remember me as the guy who really enjoyed playing games and sharing his knowledge and his fun pastimes with everybody else.“

Отиде си един весел човек, който успя да превърне своето хоби в развлечение за мнозина и пося семената на една могъща индустрия, но най-вече хоби с традиция. Благодарение на него скуката бе заместена от един нов свят, в който тези с фантазия успяха да избягат от ежедневието и стреса. D&D успя да сбъдне мечтите на онези, които копнееха да размахат меч или рецитират древни магии, на онези които бленуваха да бъдат част от епични саги.

Този негов проект, тази игра с фигурки, зарчета и множество статистики бе само началото. Dungeons and Dragons вдъхнови мнозина. Без тази ролева игра кой знае дали автори като Р. А. Салваторе биха могли да създадат герои като Дризт До’Урден? Да не говорим за стотиците фентъзи романи и филми (и анимации ;D), които черпят вдъхновение от творбата на Гайкас! Аз самият се запознах с D&D по-късно от повечето фенове, но ако не беше Гайгакс и неговата гениална идея, светове като Ендивал (моята първа крачка в света на ролевите игри) и Forgotten Realms.

Покланям се пред теб, Гари Гайгакс (Говоря ти на „ти“, защото създателят на нещо толкова прекрасно няма как да не бъде мой приятел). Почивай в мир и дано си намериш дружинка из тия Седем Небеса, с която да играеш D&D во веки! И късмет когато re-roll-ваш!

Post Scriptum: Любимият комикс, The Order of the Stick също има какво да каже в чест на Гари Гайгакс. Просълзих се.. ;(

Post Post Scriptum: И комиксът Goblins има какво да каже в знак на траур.

Най-сетне инсталирах и настроих StumbleUpon и вместо да постоянно да проверявам малкото запазени сайтове за ъпдейти (така става след преисталация) аз реших да посветя късните часове на безцелно StumbleUpon-ване. И както си му е реда на нещата, въпросното безцелно щукане из просторните предели на Мрежата се оказа изпълнена с изненади, Боже-в-какъв-свят-живеем моменти и.. – главоблъсканици.

Shift е една от онези игри, в които от вас се иска да докопате дръжката на вратата, за да преминете на следващото ниво. Тази семпла, черно-бяла (третия цвят се появява когато умрете) игра ме изненада със своите две измерения и възможността да обърнете всичко с главата надолу чрез натискането на един бутон (Shift). Буквално. Кратка и забавна, Shift е просто перфектна за вашата сутрешна, мозъчна гимнастика. Жалко само, че е наистина кратка. Но пък е оригинална, което е рядкост.

Революция? Беше ми пратен ей този линк през водопровода, наречен Skype. Нима това е бъдещият феномен в българската блогосфера? Истината е, че това е Истината и за да не бъде забравена се наемам да я споделя с вас.

Не, не съм бунтовник, не съм анархист. Не бих могъл да пледирам, че разбирам от политика, камо ли пък че съм в крак със събитията, къкрещи в котела на българския парламент.
Аз съм един сравнително зрял, все още непълнолетен тийнейджър, който живее отвъд Океана и едва ли бих бил полезен на моята Родина с нещо повече от пасивност. Но знаете ли какво, драги блогъри, редовни посетители и случайни минувачи?

Аз знам кога да се вслушам в искрените думи на Човека…
И когато истината е толкова просто изложена и спретната, няма как да не реагирам. Не, от мен не се изисква да грабна оръжие, да шия знамена и измислям лозунги. Това, което се изискваше аз сторих.. И ако един българин, който живее в Щатите е готов да отдели 1 минута от своето свободно време, за една едиствена, макар и миниатюрна възможност да бъде чут… то и вие би трябвало да заделите поне миг за размисъл… И ако думите на този човек са вашите неизречени думи, то нека му позволим да говори вместо нас и нека разпространим словата му.

Със закъснение (eстествено (за жалост))! : (

Усетих аз, че съм пропуснал нещо важно, но нали ви споменах, че напоследък хич ме няма. На 12-ти февруари станаха две години от както реших да излея своя мисловен, радиоактивен товар чрез чудото, наречено WordPress.com! Имало е периоди на неземна активност и (то се подразбира) периоди на творческа суша от моя страна, за което се извинявам. Да си призная, не съжалявам, че реших да блогвам. Едни от най-приятните за мен събития съм описал тук, а и тук са може би моите най-остроумни остоумия (и тъпоумия). От време на време преглеждам някоя статия и докато с горчивина забелязвам неработещи линкове просто няма как да не се зарадвам на многото тривиалности и шеги, които съм вплел в своя блог.

Но стига съм заеквал, де.. Аз отивам да празнувам!