Простете, че не съм писал от известно време, но всички идеи, които пазех в своя мислоем бяха заличени. Припкам си аз из що-годе безопасното интернет пространство и чрез върволица от линкове попадам на нещо, което японското правителство със сигурност използва за да измъчва своите военопленници. Предупреждавам, че ви предстои да се насладите на нещо… ужасяващо.
Съжалявам, че ви подложних на този психичен тормоз. Който успя да го изгледа от начало до край да вдигне ръка, за да се успокоя, че не съм единственият. Някъде преди средата на тази гадост си помислих, че ще получа някакъв пристъп. И идея си нямам какъв пристъп.. все някакъв.
И тогава избухнах в смях….
Не съм сигурен дали беше съвсем истеричен или побъркан смях, но си беше досто плашещ. Че не получих пристъп – не получих: но се смях на пристъпи.
Ей така „ХХАХАХАХААХ…. ХАХААХХАХА… ХАХАХХА“ (моля, не натискайте този линк). Ето това обяснява защо много хора се страхуват от клоуни! Ами, че то това си е направо ужас на клечка! Не мога да си го обясня.. : (
февруари 17, 2008 в 6:07 am |
Винаги съм знаел че японците не са съвсем наред. Сега, пазейки този клип мога да го докажа при нужда
февруари 17, 2008 в 5:43 pm |
Добре, че този клип все някога свършва, макар след средата да ми беше все едно дали изобщо ще има край. Мисля, че това е в традицията на японското мислене – лавина от семпли, детайлно прости картини, луда шареност и малко оригамно сгъване за привкус
февруари 18, 2008 в 12:02 am |
Олеле… стана ми лошо… Моля ви кажете ми, че това е било задание в клиника за психично болни режисьори, защото аз по-друг начин не мога да си го обясня.
февруари 18, 2008 в 5:11 pm |
беше дълго. беше ужасно. беше кошмарно. не можах да го изгледам- превъртях напред,защото не можех да повярвам,че няма някакъв смисъл. все чаках да започне действието,но останах излъгана.
февруари 18, 2008 в 8:55 pm |
махнали са го. какво толкова е ставало на това видео?
февруари 20, 2008 в 6:05 pm |
A bager, bager, bager, bager, bager… mushroom, mushroom.