Музика за душата: Ууукелеле!

Поздрав за моя най-добър приятел…

Jake Shimabukuro – While my Ukelele Gently Weeps

Смокини и Черници! И преди бях чувал за магията на укелелето, но днес за първи път успях да се насладя на тази музикална амброзия. Гледам видеото за кой ли пореден път и се чудя и мая на талантливия Джейк и неговите стоманени пръсти.
У-ке-ле-ле. Колко хубаво звучи – като инструмент и като дума. Направо божествено, даже екзотично. То това не е един инструмент, бе хора! Все едно слушам изпълнението на китара, цигулка и половин дузина от онези малки тъпанчета в перфектен, галещ душата, синхрон. Мда, музика за душата, а моето асоциативно подсъзнание моментално дава живот на огромен орангутан, берящ лалета под звуците на въпросния инструмент.. Проклето асоциативно подсъзнание.
Клептън, Сантана, Харисън, stand aside! Please?