Мъгълът в Ръжта

Изричам заглавието на този пост с леко груб селски акцент. Сещата се, с наблягане но “ъ”-то, като “а”-то също звучи като “ъ”. Език свещен на моите деди, gotta love it (нищо че muggle е чуждица)! Не знаеш дали да го обработваш деликатно с бижутерски артикули или с чук и длето.

Не знам дали в България се изучава “Спасителят в Ръжта” на г-н Селинджър. Наясно съм, че в английските паралелки я четат защото е леко четиво със сравнително лесна лексика. Да си призная не мога да си представя “Спасителят в Ръжта” на език различен от английския. Има нещо тръпчиво в употребата на обидни думи и факта, че английските вулгаризми звучат толкова.. не вулгарно. Не знам – ако ми се наложи да я чета на български ще се чувствам все едно чета някой от бълвочите на Шекспир.
<_<

Сюжетът на книгата е без значение, но за да ви държа в пълно невидение, “Спасителят в Ръжда” описва два дена на един шестнадесет годишен депресиран, объркан и гневен тийнейджър през неговите собствени очи. На времето (1951 г.) книгата е била същински БУМ в книгоиздаването – нещо като поредицата за Хари Потър, само че без магии, базилиски и очилатковци. Естествено, както става с повечето книги, които младежта НАИСТИНА харесва, “Спасителят в Ръжта” бива забранен масово от училищата.. Вече повече от 50 години хората се чудят какво по дяволите е вдъхновило Селинджър да напиша нещо толкова добро. Авторът вече години наред живее в провинцията, избягвайки многобройни фенове, журналисти и критици. Незнайно защо. Твърди, че публицистичността му пречи, че го изнервя, че убива творчеството му. Отрича, че главният герой символизира него самия – всичко било съчинено…. Но никой не му вярва.

Сигурно се чудите от къде на къде заглавието е “МЪГЪЛЪТ в Ръжта”? Вярно, направих едно бързо сравнение с поредицата на Роулинг, но тривиалността далеч не се изчерпва с това. Видите ли, преди 1-2 дена в час по английски имахме контролно (ах, тая дума от колко време не съм я писал/изговарял!!! Все quiz, test, quiz, test.. и от време на време – quest) върху първите 6 глави от “Спасителят в Ръжта”, за която не бях подготвен. Бях прочел само първите 3 глави, но реших да не оставя нито един въпрос без отговор.. за това импровизирах. Как? Вижте сами..

14/40 не е лоша оценка. Опа, излъгах. Да, знам че ръкописът ми е под всякаква критика, но моливът ми бе адски тъп (в буквалния смисъл на израза) пък и бях под напрежение. Забележете, на колко малко от въпросите съм дал верен отговор. Всичко се започна с брадата на Дъмбълдор, мдам..

Ах в цъфналата ръж, ах в цъфналата ръж, как да кажеш “Къш”? Е, леко в стил Робърт Бърнс, но нали главният герой се кипри с червена шапчица? Което ми напомня, че аз самият бях Кумчо Вълчо във въпросната пиеска. Ех, детска градино моя..
Ауууу от глад умирам..