Ще започна своя пост с едно възклицание, което майка ми не одобрява, незнайно защо.. РАЗГЕЛЕ!
На 11/11, 2006 споменах за своето намерение да пратя 5 картички за автограф на своя любим фентъзи илюстратор, Марк Тедин, за когото съм ви разправял много пъти. Е, пратих му писмото с картички на стойност около 5 долара и включих своето търпение на “ON”. “Patience is the key” както казва Роулинг, нали така?
Е, аз чаках и чаках, та направо ми писна! А през това време пристигнаха автографите на един друг художник и аз съвсем се отчаях. Все пак бях заделил един от 4-те Scalpelexis-чета.
T_T
Но ето, че и заветното писмо пристигна! След почти половин година лутане из Щатите Тилилейски аз най-накрая получих своите подписани картички. Невероятно, наистина!
За мое щастие Марк Тедит си е направил труда да подпише и петте карти, а аз пък реших да ги сканирам, за да докажа автентичността им. Ах, колко са ми хубави в тия протекторчета. Трябва да си взема от онези пластмасовите.
Звучи.. познато, а?
Ето сканираните карти с автографите: Цък! (леко ОГРОМНА резолюция)
Post Scriptum: Получих и картичка (изглежда толкова чисто, а?) по случай рождения ми ден от чичо Милен и леля Ваня. 4 дена закъснения. А миналата година пристигна с хирургическа точност. Oh, well.
май 1, 2007 в 8:59 am
Ехе браво
Нали знаеш-по добре късно,отколкото никога 